Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (59)

57.

АЛТЕРНАТИВНА СЦЕНА:

ЕКСТЕРИОР. ГРОБИЩЕН ПАРАКЛИС „ФРАНК Е. КЕМБЪЛ“, МЕДИСЪН АВЕНЮ И 81-ВА УЛИЦА. ДЕН

Пандемония Пасионата изглежда прекрасно в своята траурна малка черна рокля, докато чака търпеливо зад полицейските заграждения, поставени за мемориалната служба на Иън Стюарт. Опечалените излизат бавно и на малки групички от параклиса, но тя пропуска дребните риби. Дошла е за Голямата. Това е моментът на Пандемония, време за отплата.

На Лекси й се искаше да крещи.

Стъпалата й горяха, пръстите й бяха смачкани в обувките, всеки мускул на гърба й бе станал на възли.

От години не беше обувала високи токчета, а тези заострени черни лачени обувки, по-малки с половин номер и с десетсантиметрови токове, адски я убиваха. Само че тя нямаше друг избор. Те не само допълваха маскировката й на опечалена от Ийст Сайд, но й добавяха и нужната височина към ръста, така че да може да вижда какво се случва пред гробищния параклис.

Оказа се, че беше избрала идеалното място за наблюдение. Полицията беше издигнала метални заграждения, за да държи настрана тълпите, струпани на тротоара вдясно от входа на параклиса. Самата тълпа беше далеч по-малобройна, отколкото бе очаквала — имаше по-малко от трийсетина фенове, така че не й беше трудно да си намери място отпред.

Беше стояла там около час и половина и вече не можеше да каже колко пъти Гейб и беше звънял и колко съобщения й беше изпратил през това време. Много й се искаше да му отговори, но не можеше. Щеше да изчака до края на сцената. Жалко, че той не беше достатъчно наясно, че да отвори сайта TMZ и веднага да разбере какво се случва. Но така беше по-добре. Тя предпочиташе сама да му разкаже за случилото се по-късно, докато пият бира и той й разтрива стъпалата. Той щеше да е толкова невероятно щастлив, че щеше да забрави за цялата онази глупава бъркотия, случила се в караваната на Джими Фицхю.

Двойните врати на мемориалния параклис се отвориха и униформеният портиер ги закрепи на местата им. Пръв излезе директорът на мемориалния комплекс, вървейки заднешком, докато ръцете му леко насочваха лъскавия махагонов ковчег.

Напрежението на Лекси се засили. Почти като по команда в този миг мобилният й телефон завибрира и тя подскочи. Беше Гейбриъл, който се опитваше да се свърже с нея за милиарден път. Нямаше как да вдигне точно сега. Отвори чантичката си, извади една кърпичка и леко попи очите си. Остави чантичката отворена и застина в тържествена и смирена поза, отдавайки почит на починалия, докато го отнасяха към очакващата го катафалка.

От параклиса излязоха неколцина опечалени и последваха ковчега, но те не бяха важни — точно както беше по сценарий, бяха само дребни риби.

И тогава излезе възрастният евреин — Шели Трегър. От лявата му страна вървеше Еди Кобърн, облечена от глава до пети в дизайнерските си траурни одежди на опечалена съпруга. Пълни глупости! Та тя мразеше Иън Стюарт повече от всеки друг. Вдясно от Трегър вървеше младият режисьор Мюленберг. Лекси беше гледала някои от по-ранните му филми и тогава си беше помислила: „По дяволите, този тип наистина е добър“, но човекът не беше спрял да снима боклуци, откакто бе влязъл в голямото кино.

Тримата се спряха на входа, точно на мястото, към което тя имаше най-добра видимост.

Тя бръкна в чантичката си, обви пръсти около дръжката на пистолета на Гейбриъл и зачака.

Точно в този миг се появи ченгето. Беше онази красавица, която бе видяла по телевизията, детектив Макдоналд. Точно зад нея вървеше съпругът й, филмовият продуцент. Разпозна ги веднага. В изображенията на „Гугъл“ имаше стотици снимки на щастливата двойка.

Беше планирала да застреля само Трегър, но сега разполагаше с пет мишени. О, господи, представяш ли си да ги убия всичките? Гейбриъл няма да бъде на себе си от радост. Това се казва реванш след провала ми при обира!

Полицайката и съпругът й се приближиха към Трегър до входа. Лекси нямаше никаква представа за какво си говорят, може би за това кой в коя кола щеше да се вози.

Разговорът продължи само няколко секунди, след което Трегър излезе на Медисън авеню, а останалите го последваха. И петимата, застанали плътно един до друг, тръгнаха право към нея. Тя дори не знаеше с колко патрона е зареден пистолетът, но се обзалагаше, че вътре има поне пет.

„Начало!“, каза си тя.

Пандемония Пасионата извади „Валтер ППК“ от чантата си и откри стрелба.