Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (56)

54.

Двамата с Кайли се върнахме в офиса и се опитахме да разберем къде би могъл да бъде следващият удар на Беноа.

Беше едва третият ден от седмицата „Холивуд на Хъдсън“, което означаваше, че градът ще е пълен до пръсване с потенциални жертви от днес чак до петък, когато всички отново щяха да се отправят на запад.

Обадихме се в дома на Манди Соутър, служителка по връзки с обществеността, и я помолихме да ни изпрати по факса списък на всички поканени, като отбележи имената на тези с най-висок ранг. Помолихме я да ни изпрати и програмата с всички предвидени събития.

— Нали си наясно, че службата за обществена информация ще има достъп само до официалната програма, която са получили от комисията — обърнах се аз към Кайли. — В действителност ще има още около петдесетина частни срещи, обеди и коктейли, които не са включени в списъка й.

— И Шели Трегър ще знае за всяка една от тях — отвърна Кайли. Без нито миг колебание тя набра номера на Спенс и го помоли да ни набави списък с имена на присъстващите, времето и мястото на провеждане на всяко малко или голямо събитие, известно на Трегър.

Десет минути по-късно Спенс върна обаждането й. Успях да чуя само думите на Кайли в края на разговора им:

— Добре, добре, кажи му, че ще бъдем там — каза тя и затвори.

— За какво беше целият този шум? — попитах я аз.

— Спенс се обадил на Шели. Той ще ни помогне с удоволствие, но освен това казал на Спенс да ни напомни, че мемориалната служба на Иън Стюарт е тази сутрин и там се очаква да има полицейско присъствие.

— Всъщност това ми изглежда добра идея — отбелязах аз.

— Радвам се, че си съгласен да отидем, защото аз така или иначе трябва да съм там в качеството си на госпожа Спенс Харингтън — каза Кайли.

Десет минути по-късно се обади Карен Порчели от Централния регистър. Кайли включи разговора на високоговорител.

Всеки, който си има работа с експлозиви, трябва да се регистрира в Нюйоркското полицейско управление, затова Порчели без проблем бе проследила и шестте имена от списъка ни.

— Това ще ви хареса — каза тя. — Единият от тях току-що е бил освободен от затвора „Адирондак“ в Рей Брук. Името му е Мики Пелц.

— За какво е лежал? — попита Кайли.

— Отклонявал е част от средствата на филмово студио, предназначени за експлозиви. Купувал евтини боклуци и при един от взривовете пострадал човек — загубил ръката си. Обвинили го в престъпна небрежност, но защитата пледирала за непредпазливост и отнесъл само четири години затвор.

— Има ли някаква връзка с Беноа? — попита отново Кайли.

— Работили са заедно в пет-шест различни продукции. Няма данни Беноа да го е посещавал в затвора.

— Къде можем да намерим господин Пелц?

— Проверих в пробационната служба. Адресът, който те имат, е Скилман авеню 33–87 в Лонг Айланд, пети етаж. Ще ви изпратя с електронна поща адреса му заедно с постоянните адреси на останалите петима специалисти по ефектите от списъка ви. Но съдейки по миналото на Пелц, аз бих започнала издирването с него.

— Благодаря, Карен, задължена съм ти — каза Кайли и затвори.

— А аз май съм задължен на Спенс — вметнах аз. — Ще отидем при Пелц на връщане от мемориалната служба.

Капитан Кейтс дойде на работа около осем часа, въпреки че дори и в не толкова натоварените дни тя идваше винаги преди шест.

— Съжалявам, че закъснях, но наистина имах нужда от малко маникюр и педикюр тази сутрин — каза тя, когато се появи. Глупости! Сигурно беше прекарала цялата сутрин навиквана от кмета и комисаря или от двамата заедно. — Какво смята Черил Робинсън? — попита Кейтс направо.

— Смята, че Беноа е луд, а ти си умна — отвърнах аз.

— Хубаво е да знаеш, че някой те мисли за умен. А случайно спомена ли защо смята така?

— Хареса й твоята теория, че той пише сценарий, и е съгласна, че вероятно планира нещо по-мащабно от всичко, което сме видели до момента — обясних аз. — Имаме списък на възможните мишени и места.

— Имаме и следа за някого, който може да е помогнал на Беноа да направи коктейла „Молотов“ — обади се и Кайли.

Разказахме на Кейтс за Мики Пелц.

— Двамата със Зак тъкмо тръгвахме за мемориалната служба на Иън Стюарт — каза Кайли. — Когато приключи, ще се разходим из Лонг Айланд и ще доведем Пелц за малък разпит.

— Ще ми се да ускоря нещата — заяви Кейтс. — Ще изпратя няколко униформени да доведат господин Пелц веднага.

— Добре. В такъв случай можем да вземем първо него, няма да ни отнеме кой знае колко време — каза Кайли.

— Не се безпокойте, детектив Макдоналд. Ще изпратя униформените да го доведат и ще го затворим в някоя от стаите за разпити. Няма да го разпитва друг екип, ще го държа, докато вие двамата се върнете.

— Извинявам се — отвърна Кайли и дари шефката ни с една полуусмивка. — Толкова очевидно ли е, че съм обсебена от този случай и не ми се иска да пропускам нищо, свързано с него?

— Да. Но ако трябва да избирам между ченге, което е твърде обсебено, и друго, на което въобще не му пука, винаги бих избрала обсебеното — отвърна Кейтс.

— В такъв случай, капитане, имам новини за вас — намесих се аз. — Детектив Макдоналд е по-луда, отколкото можете да си представите.