Метаданни
Данни
- Серия
- Отдел Специални клиенти (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- NYPD Red, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Стоянка Карачанова, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 13гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Маршал Карп
Заглавие: Смърт по сценарий
Преводач: Стоянка Христова Карачанова
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Печатница „Алианс Принт“ ЕООД
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Стоян Меретев
ISBN: 978-954-26-1481-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17492
История
- —Добавяне
51.
Двамата с Кайли се затворихме в офиса и започнахме да пресяваме всичко, свързано с Гейбриъл Беноа. Ядяхме сандвичи от „Закусвалнята на Гери“, когато научихме, че Брад Чък е починал, без да излезе от комата.
Това не променяше нищо. Добавих информацията към папката по случая и се върнах обратно към работата. Беше 9 часът вечерта, когато Черил Робинсън най-накрая отговори на обаждането ми.
— Зак, току-що получих съобщението ти — каза тя. Говореше по-високо от обичайното, защото около нея беше доста шумно. Приятен шум. — На вечеря съм и телефонът ми е бил затрупан в чантата, извинявай. Какво става?
— Имаме заподозрян и капитан Кейтс иска и ти да се включиш, да се опиташ да влезеш в главата му — казах аз.
— Дай ми основните данни.
— Гейбриъл Беноа, трийсет и четири годишен, единствено дете, роден в Щутгарт, Германия. Баща му е бил офицер от военното разузнаване. Семейството се е местило и е живяло в Южна Корея, Алабама, Джорджия и в крайна сметка таткото завършва кариерата си в Пентагона. Гейбриъл е ходил в гимназия в Северна Вирджиния, където се е проявил като много добър ученик с изявен интерес към филмовото изкуство. Напуснал е колежа след първи курс. След това информацията за него е откъслечна, до момента, когато се мести в Ню Йорк. Участва в стотици филмови и телевизионни продукции, използвайки истинското си име и номер на социална осигуровка. Преди две години постоянният му адрес се променя от апартамент на номер на пощенска кутия и накрая до адрес на психиатрична клиника, докъдето в крайна сметка успяхме да го проследим, но е напуснал заведението преди няколко месеца.
— Преди две години навярно го е хванала параноя и не е искал никой да го намери или тогава е започнал да планира убийствата — каза Черил.
— Или и двете — добавих аз.
— Изпрати ми имейл с цялата информация, която имате за него. Ще се опитам да я разгледам и да измисля нещо тази нощ, и ще се срещнем в закусвалнята сутринта. В пет часа твърде рано ли ще бъде? — попита тя.
— Не и в този случай. Благодаря, докторе. Извинявай, че прекъснах вечерята ти — казах аз.
— Няма нужда да се извиняваш, ще те разбере. Той също е ченге — отвърна тя и затвори.
Той ли? Тя е на вечеря с мъж? И той е ченге? Със сигурност не й е трябвало много време, за да преодолее Фред. Чудех се какво ли е мнението на човека за операта.
С Кайли поработихме още два часа и аз се довлякох до леглото към полунощ. Четири часа по-късно мобилният ми телефон иззвъня. Името на дисплея сочеше Кайли, но нямах съмнения кой ми се обажда.
— Здравей, Спенс — поздравих аз, когато вдигнах.
— Не е Спенс — чу се гласът на Кайли от другия край. — Снощи му четох конско за това, че ти е звънял. Казах му: „Ако имаш някакви брилянтни идеи посред нощ, недей да събуждаш Зак, събуди мен“.
— Добре, поздрави Спенс за това, че не ме събуди — отвърнах аз.
— Слушай, това е важно — прекъсна ме тя. — Донесох вкъщи копие от видеозаписа на коктейла „Молотов“, който хвърля Беноа. Гледах го десетина пъти, няколко от тях в присъствието на Спенс. Тази нощ той ме събуди с думите: „Току-що го проумях“.
— Какво, полковник Мъстард влиза в оранжерията със свещ ли? — пошегувах се аз.
— Зак, знам, че смяташ Спенс за… не знам, за човек с прекалено богато въображение. Но този път мисля, че е открил нещо важно.
— Извинявай, слушам те — отвърнах аз.
— Не знам за теб, но когато гледах записа, склонна съм на сто процента да го припиша на Беноа. Спенс спря на пауза един от кадрите с коктейла „Молотов“. Няма фитил. Няма никакъв напоен парцал, няма пламък — каза тя.
— Е, и?
— Ами, според Спенс това е един от триковете на филмовия бизнес. Ако бутилката гори, няма как да я подадеш на някой актьор мегазвезда, който има застраховка за милиони. Затова, вместо да използват каскадьор за дадена сцена, те използват коктейл без фитил. Знаем, че за обира Беноа е имал съучастник и можем да предположим, че партньорът му вероятно има опит със специалните ефекти.
— Не ми се иска да отхвърлям още една от среднощните „гениални идеи“ на Спенс, но всяко хлапе с химически комплект и подла идея може да забърка просто взривно вещество — със или без тампон и фитил, най-лесният начин е да се вземе спирачна течност, амоняк…
— Това не го е правило хлапе, Зак. Спенс каза, че коктейлът изглеждал доста професионално направен. Каквото и да си мислиш за него, все пак трябва да му се признае, че познава добре филмовия бизнес.
— Кайли, нека не спорим. И двамата сме уморени. Кажи на Спенс, че оценявам приноса му.
— Той ми даде списък с имена на специалисти по филмови ефекти, които според него може да са приготвили коктейла. Само шестима са и дори всички те да са чисти, някой от тях може да види във видеозаписа нещо, което да ни насочи към човека, който го е забъркал. Знам, че се хващам за сламка, но с какви други улики разполагаме?
— Добре. Имам среща с Черил Робинсън след около час. След това може да се свържем с тези специалисти по ефектите и да си поговорим с тях.
— Не ми спомена, че ще се срещаш с психоложката — каза Кайли.
— Имам среща с нея в пет сутринта. Мислех, че ще искаш да поспиш дотогава.
— По дяволите, не. Така или иначе вече съм будна. Къде точно ще се срещате?
— В „Закусвалнята на Гери“ на „Лексингтън“, на ъгъла на управлението.
— Супер. Ще се видим направо там. Поръчай ми кафе и препечени филийки — каза тя и затвори.
И тъй, изведнъж се оказа, че имам планове за закуска. Щяхме да бъдем аз, красивата ми бивша приятелка, чиято загуба все още се опитвах да превъзмогна, и красивата нова жена, за която колкото повече си мислех, толкова повече ми се струваше, че може би е точно това, от което се нуждая, за да преодолея загубата на предишната. Станах от леглото и развих килимчето за йога.