Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (47)

45.

— Май най-после стигнахме до златната жила — отбеляза Кайли.

Разполагахме с два списъка — единия, който ни предостави Шели Трегър, с имената на всички, които са били на снимачната площадка по време на стрелбата по Иън Стюарт, и обещаната от Майк Джакман разпечатка с имената на хората, свързани с продукцията на Левинсън.

Съпоставихме всички имена в списъците, общо над четиристотин. Дванайсет души фигурираха и в двата списъка. Осем от тях бяха мъже.

— Можем да се справим много по-бързо, ако разделим списъка на две и дадем четирима на друг екип — предложих аз.

— Можем да се справим още по-бързо, ако имахме още седем екипа, които да се включат и всеки да проверява само по един човек — отвърна Кайли.

— Предполагам, че предложението за оптимизиране на дейността в отдела не ти допада особено — отбелязах аз.

— Никак даже — отвърна тя. — Първо, двамата с теб сме били на две от местопрестъпленията и ще ни е доста трудно да въведем втория екип във всичко, до което сме стигнали. Второ, аз съм завладяна от безскрупулни амбиции и няма да позволя на друг екип да ми измъкне от ръцете най-големия случай в кариерата ми. Сега просто ми кажи кок от двата отговора ти харесва повече и ще направя всичко необходимо, за да ти го набия в главата.

— Няма нужда да ме притискаш чак толкова — отвърнах. — Мисля, че „завладяна от безскрупулни амбиции“ достатъчно ясно обобщава нещата.

— Добре. Но гледай това да влезе в доклада ти пред капитан Кейтс. Не мисля, че тя би го използвала срещу мен.

 

 

До средата на следобеда бяхме успели да отхвърлим пет имена от списъка. Двама от възможните извършители бяха присъствали на снимачната площадка с Иън Стюарт от седем часа сутринта и това автоматично ги изключваше като заподозрени в отравянето на Сид Рот в „Реджънси“, а други двама разполагаха със солидни алибита за нападението в „Радио Сити“ в понеделник вечерта.

Петият беше чернокож и се разсмя, когато разбра защо бяхме отишли да го разпитваме.

— Хора, вие не гледахте ли записа от подпалването на лимузината на Брад Чък? — попита ни той. — Онзи тип беше бял. Може да се наложи да нагласите цветовете на мониторите си.

Ние се разсмяхме с него, извинихме се и си тръгнахме.

— А сега накъде? — обърнах се аз към Кайли.

— Към „Мидъл Вилидж“ в Куинс, пресечката на Фърманвил авеню със Седемдесет и девета улица. Имаме адреса и допълнително към него е записано „Райска градина“.

— Звучи ми като име на китайски ресторант — казах аз.

— Или студио за масажи. Чакай за момент, ще го проверя в „Гугъл“ — отвърна тя и извади айфона си. — Мамка му! Това изглежда обнадеждаващо — оказва се, че е клиника за душевноболни.

— Забавното на това да се опитваш да хванеш маниак убиец, е в това, че последното място, където ще се сетиш да го търсиш, е психиатрията — отбелязах аз.

Тя ми даде точния адрес. Бяхме само на двайсет минути от мястото и потеглих веднага по магистралата към Лонг Айланд.

— Какво имаме за този човек? — попитах аз.

— Бил е статист на снимачната площадка на филма с Иън Стюарт вчера, което ще рече, че някой от колегите вече го е разпитвал. Освен това три дни миналата седмица е работил като статист в продукцията на Левинсън, така че може да е разбрал за парите, които Фицхю е държал в караваната.

— Как се казва? — попитах аз.

— Беноа. Гейбриъл Беноа.