Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (42)

40.

Гейб и Лекси нахлуха трескаво през входната врата и събориха месинговата стойка за чадъри, която тя беше домъкнала от битака за дванайсет долара.

Не си бяха проговорили през целия път до дома. Влязоха, без да си кажат и дума, във входа на блока: той все още — бесен, тя — хлипаща.

Стигнаха до фоайето и спряха пред асансьора. Лекси мълчеше със свити рамене и зачервени очи, духът й бе и съкрушен. Накрая проговори:

— Никога повече няма да ме обичаш, нали?

Тя наистина го мислеше. Разсъждаваше така: Прецакваш се, изоставят те. Родителите й бяха постъпили точно така с нея.

— Не ставай… — започна Гейб и преглътна думата глупава. — Не говори такива неща — поправи се той.

Вратите на асансьора се отвориха, тя пристъпи вътре и застана в ъгъла с ръце, притиснати до хълбоците, и с все още стичащи се по страните й сълзи.

— Лекси — каза той и я последва в асансьора, — станалото — станало! И аз малко пощурях, но въпреки това те обичам. Винаги ще те обичам!

Ако беше смятал, че това ще я успокои, явно беше сгрешил. Тялото й се разтресе при опита й да сдържи риданията си. Никога преди не я беше виждал толкова отчаяна и това го порази.

— Всичко е наред — омекна той и я взе в прегръдките си. Целуна челото й, очите, солената от сълзите буза в опит да я успокои.

Тя вдигна глава и той нежно докосна устните й със своите. Лекси изстена, разтвори леко устни и той докосна езика й. Плъзна ръка надолу и притисна задника й, а в отговор тя повдигна таза си към него. Членът му се втвърди.

Вратите на асансьора се отвориха и двамата се запрепъваха трескаво през коридора, докато най-накрая се озоваха пред входната врата и той успя да пъхне ключа в ключалката.

Тя вече смъкваше панталона и гащичките си още преди вратата да се затвори зад гърба им. Сграбчи го за колана, придърпа го към себе си и с вещина разкопча копчетата на джинсите му, докато той сваляше якето си, преди да го захвърли на пода.

Спалнята се оказа твърде далеч, тя се извърна с гръб и се облегна на един стол с ръце върху масата. Той я сграбчи за хълбоците и мощно проникна в нея.

— Съжалявам, съжалявам, съжалявам… — шепнеше тя при всеки негов тласък.

— Шшт, шшт. Всичко е наред — отвърна той. — Не говори.

Чувството беше могъщо — чист, първичен, предизвикан от адреналина секс. Той се нуждаеше точно от това. И двамата се нуждаеха от него.

Оргазмите на Лекси винаги имаха свой собствен музикален фон и той успя да се сдържи, докато чу първото познато приглушено стенание. Виковете й започваха да стават все по-силни и неконтролируеми, когато най-накрая той остави тялото си на удоволствието, сподавяйки собствените си викове, и оргазмът му го връхлетя на вълни.

С блеснал поглед тя се отпусна в ръцете му и той я отнесе в спалнята. Свалиха останалата част от дрехите си и се любиха още — бавно, нежно и без никакви извинения.

Щом всичко свърши, Лекси притисна възглавницата към гърдите си и се сви в ембрионална поза. Гейб я обгърна с ръце, притисна я с цялото си тяло и придърпа чаршафа върху тях.

„Парите!“, помисли си той.

Пачките със стотачки все още бяха натъпкани във вътрешния джоб на якето му. Нямаше никаква представа колко точно бяха.

Но това можеше да почака.