Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (36)

34.

— Изпратих ти двайсет съобщения на мобилния — негодуваше Лекси.

— Отговорих ти на първото — каза Гейб.

— Господи, Гейб! Ако ти пиша „Какво става?“, не може да отговаряш само с „Ще говорим, като се върна“. Това не е истински отговор — възкликна тя.

— Понякога истинските отговори не могат да се напишат по телефона — отговори той.

— Както и да е. Той опита ли се да те изнудва?

— Точно обратното, иска да помогне.

— Да помогне ли? С каква точно помощ? — попита Лекси.

— Помниш ли първоначалния завършек, който бях измислил за филма? — попита Гейб.

— Буум! — извика тя и ръцете й описаха дъга във въздуха. — Този край ли?

— Същият.

— Супер е. Много ми хареса. Но ти каза, че нямаме толкова пари в бюджета на продукцията. И аз те попитах как така Уили Койота винаги успява да си позволи всичкия онзи динамит, а ние да не можем.

— Имам новини — отвърна Гейб. — Намерих господин Койота. Казва се Мики Пелц и може да ни набави това, което ни трябва. Евтино.

— Откъде си сигурен, че можем да му вярваме? — попита тя.

— Познавам го, Лекс. Работили сме заедно и преди. Той няма да ни прецака, а и може да се добере до всичко, което ни е необходимо. Мисли за него като за част от продуцентския екип — каза Гейб.

— Колко ще иска той? — попита Лекси.

— Около трийсет хиляди, но за него са само пет. Останалото е за С4 — съобщи й той.

— Не знам на какво толкова се радваш — учуди се тя. — Това все още са с трийсет хиляди повече, отколкото разполагаме.

— Офертата е прекалено добра, за да я подмина — отвърна той. — Мога да осигуря парите.

— И какво ще направиш? Ще обереш банка?

— Не, само една продуцентска къща — отвърна той.

Лекси го изгледа с онзи нацупен поглед на строга гимназиална учителка, който винаги го разсмиваше — сведена глава, силно стиснати устни, брадичка, забита в гърдите, и показалец, който намества въображаемите очила върху носа й.

— О, така ли, младежо? — отбеляза тя с писклив, но строг глас, нещо средно между тембъра на Беа Артър и Лиза Симпсън. — Мислиш ли, че наистина можем да влезем в „Парамаунт“, „Фокс“ или Ем Джи Ем, да ги заплашим с пистолет и просто ей така да си тръгнем с торба, пълна с пари?

— Не, мадам — отвърна той с най-добрия си акцент на колежанче от Арканзас. — Т’ва няма да е някое от онези тежкарски студиа. А и няма да съм сам-самичък, ако мога тъй да се изразя. Намерил съм си партньор.

Физиономията на Лекси се промени и тя излезе от роля, седна на края на леглото, засегната от думите му.

— Ти и Мики ли? — попита тя, а очите й се изпълниха със сълзи. — Вече той ли е партньорът ти?

— Не, глупачето ми — отвърна Гейб. — Говоря за нас двамата — аз и ти.