Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (29)

27.

Застанал на върха на телевизионното скеле с коктейл „Молотов“ в ръка, режисьорът Гейбриъл проведе един кратък разговор с изпълнителя на главната роля Гейбриъл.

— Това е ключовият удар. Имаш само един опит, но ти можеш да се справиш. Правил си го хиляди пъти.

Актьорът Гейбриъл извъртя очи. Хиляди? Беше успял да го направи както трябва само шест пъти, шест от трийсет и два опита. Хвърлянето на горяща бутилка по движеща се кола не е чак толкова лесно, колкото си мислят хората. С Лекси се бяха упражнявали, но без огън и вместо кола бяха използвали пазарска количка, отмъкната от паркинга на един супермаркет.

Той смяташе, че трябва да се поупражнява още малко, но тя беше заявила: „Не, изобщо не е добра идея да преиграваш с упражненията“.

Бяха приготвили запалителната смес у дома и това се беше оказало абсурдно лесно — просто смесиха бензин със стиропор и изляха течността в стъклена бутилка.

Лекси, разбира се, се опита да усложни нещата.

— Добави и малко водка — предложи тя.

— Тя пък за какво служи?

— Може би за нищо. Приеми го като известен кино-символизъм. Брад Чък и водка, сещаш ли се?

„По дяволите!“, беше си помислил той и бе добавил и чаша „Столичная“.

Сега вече е време за шоу. Хамърът се приближаваше бавно по Шесто авеню.

— Начало! — извика режисьорът.

Щом бутилката отхвръкна от ръката му, разбра, че трийсет и третият опит щеше да бъде успешен. Хвърлянето беше перфектно, параболата беше перфектна, попадението също.

Взривът беше по-силен, по-ярък и по-зрелищен, отколкото беше очаквал. Щеше му се само да има повече време, за да остане и да се наслади на последната изява на Брад Чък, но щеше да я гледа по-късно вечерта на видеозапис.

Веднага щом се смъкна от високата платформа, Хамелеона смени светлосинята униформа с ярка тениска и хукна към кавазакито.

Димната бомба беше идея на Лекси. Бяха спорили за цвета на пушека. Той настояваше, че червеният дим ще е специално за ченгетата от отдел „Специални клиенти“ на градската полиция, но тя му напомни, че ченгетата са в сини униформи.

— Синьо и червено прави лилаво — беше заявила тя. — Това ще е идеалният начин да им го начукаш на всички.

Никога не оспорвай логиката на Лекси. Така или иначе нямаше значение. Той се радваше на факта, че идеята й е хрумнала, защото в крайна сметка се оказа, че димът му спаси задника.

Хамелеона знаеше наизуст всички известни сцени с мотоциклети в киното — Шварценегер с неговия „Харли Дейвидсън“ Фат Бой в „Терминатор 2“, Маккуин на „Триумф TR6“ в „Голямото бягство“, но сега щеше да си има своя сцена с „Кавазаки Нинджа“.

Скочи ловко на седалката, натисна педала за газта и потегли. Повечето ченгета бяха успели да се придвижат отвъд загражденията, за да овладеят полуделите граждани, затова пътят му напред по Шесто авеню изведнъж се оказа чист.

Нямаше много време. Разполагаше с броени секунди, преди да успеят да блокират центъра на града от бряг до бряг.

На 48-а улица той се изправи върху мотоциклета, прехвърляйки цялата си тежест към предното колело, и се понесе към единственото място, което нямаше да се сетят да затворят.

Метрото.

Насочи мотоциклета към входа на метростанция D и подкара надолу по стълбите.

Повечето метростанции щяха да се окажат капан за идеята му, но фамилия Рокфелер бяха били така добри да построят огромна подземна галерия от двадесет декара точно под собствения си обширен комплекс от небостъргачи, където се намираха редица магазини, ресторанти и художествени галерии, свързани с бизнес сградите от Пето до Шесто авеню и от 48-а до 51-ва улица.

Мястото беше магнит за туристите. Там температурата целогодишно се поддържаше на едно ниво, беше най-удобният начин за придвижване на работещите в този район и разбира се, гениален изход за човек с мотоциклет, който се опитва да надхитри полицията.

Долу нямаше полицаи, а само ококорени зяпачи, които се усмихваха при вида на кавазакито, движещо се бавно по мраморните коридори покрай отегчени нюйоркчани, на които определено не им пукаше какво се случва наоколо.

 

 

ИНТЕРИОР. ПОДЗЕМНА ГАЛЕРИЯ НА „РОКФЕЛЕР СЕНТЪР“. НОЩ

Хамелеона спира мотоциклета в един закътан ъгъл зад дрогерия и го покрива с найлон. Вероятно ще го намерят, но няма начин да го проследят по него. Регистрационните му табели са крадени, а номерата на двигателя са пренабити.

Следваща спирка — мъжката тоалетна в „Старбъкс“. Излиза две минути по-късно, преоблечен като рошаво колежанче с кръгли очила в стил Хари Потър и тениска с надпис „СПАСЕТЕ ЗЕМЯТА. ТЯ Е ЕДИНСТВЕНАТА, КЪДЕТО ИМА БИРА“.

Придвижва се пеш към входа на метростанцията, чекира картата си за метрото и се качва на перона точно когато влак D спира на спирката. Претъпкан е и той едва успява да се вмъкне вътре заедно с останалите пътници. Изглежда просто като поредния нюйоркчанин, отправил се към дома си след тежък ден.

Всичко мина гладко, с изключение на епизода с влака. Не се получи така, че да спре веднага щом той се появи на перона. Никога не се получаваше. Той се поразходи разсеяно към отдалечения край на перона, разглеждайки спътниците си.

И тогава я видя.

Хилари Суонк.

Не, не беше истинската Хилари. Беше плакат за последния й филм.

Той се приближи към него.

— Ей, Хилари — каза той, — помниш ли ме? Аз съм онзи смотаняк, непознатият от бара, сещаш ли се? Е, вече не съм никой, бейби.

Вече не съм никой.