Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (25)

23.

ЕКСТЕРИОР. „РАДИО СИТИ“, КОНЦЕРТНА ЗАЛА. ВЕЧЕР

Хамелеона напълно осъзнава силата на униформеното облекло. Облечен в синя униформа и с бадж на ризата, минава покрай количките за храна по 51-ва улица и си проправя път към предните редици на тълпата откъм западната част на Шесто авеню.

Сега е с двайсетина години по-възрастен — кичури посивяла коса се подават изпод шапката му, има добре поддържана къса козя брадичка. Сложил си е очила с рогови рамки и дебели потъмнени стъкла, както и месест изкуствен нос — всичко необходимо, за да е сигурен, че който и да го види утре по първите страници на вестниците, няма да го познае.

Вижда го отегчен полицай, който стои пред полицейската бариера и си мисли за това как вече можеше да се е прибрал и да си пие бирата. Хамелеона показва за миг служебната си карта със снимка. Полицаят повдига бариерата и му прави знак да мине.

Хамелеона му кимва и се отправя директно към деветметровата телевизионна кула, разположена срещу червения килим.

И нека шоуто да започне!

Сцената не се получи точно по сценарий, всъщност мина доста по-добре. На бариерата имаше двама полицаи — възрастен бял мъж и млада жена с латиноамерикански черти.

— Какво означава това „най-добро момче“^[1] на баджа ти? Изобщо не приличаш на момче — попита полицайката.

— Това е филмов термин — отговори Хамелеона. Означава, че съм главният асистент на осветителя, нали се сещате, на шефа по осветлението.

— Забавно — намеси се и мъжът. — Все виждам този надпис „най-добро момче“ във финалните надписи и никога не съм знаел какво означава.

— Е, значи следващия път, като го видите, ще се сетите за мен — отговори Хамелеона.

— А какво става, ако главният асистент е жена? — заинтересува се полицайката.

— Тогава главният осветител прави точно това, което му казва тя — отвърна Хамелеона и я дари с най-чаровната си усмивка.

Всички избухнаха в смях и ченгетата побързаха да вдигнат бариерата, за да го пуснат.

Три камери на канал Е! бяха разположени на високи метални скелета с платформи съответно на 50-а и 51-ва улица и тази на Шесто авеню, точно срещу залата.

Под платформите беше тъмно и се наложи да включи джобното си фенерче. По земята имаше плетеница от кабели, разпрострели се в различни посоки, но трансформаторът, към който бяха свързани, беше ясно обозначен.

Откри двата кабела, които търсеше, и ги изскубна.

Не можеше да го чуе през виковете на тълпата, но беше сигурен, че телевизионният оператор на десет метра над него се скъсва да псува здраво.

Хамелеона изкачи три четвърти от височината на скелето и извика на оператора:

— Ей! Ти ли имаш проблем със захранването?

— Да. Няма картина. Няма звук. Нищо няма — отвърна той.

— Шибан проблем — обади се отдолу Хамелеона. — Мога да го оправя, но ще ми трябва още една ръка. Ще ми помогнеш ли?

— Нищо не разбирам от електричество.

— Трябваш ми само да държиш фенерчето. Обещавам, че няма да те докладвам пред шефовете — пошегува се Хамелеона.

— Добре, добре — отвърна операторът и заслиза по металната конструкция, след което последва Хамелеона в нишата под основите й.

— Можеш ли да слезеш тук и да държиш фенерчето насочено право към кутията с кабелите? — попита Хамелеона и посочи към трансформатора, захранван директно от подвижния генератор отвън.

Операторът изпъшка и клекна ниско.

— Побързай, защото коленете ми няма да издържат дълго на тази глу…

Ударът в тила беше бърз и точен. Операторът се срина сред кабелите. Беше в безсъзнание, но това нямаше да трае дълго.

— Сега ти трябва само малко витамин К — прошепна Хамелеона и заби иглата в мускула на дясната ръка, инжектирайки му кетамин. — Ти си дремни тук, а аз ще се кача горе да се заема с камерата — каза той и включи двата кабела обратно по местата им, за да възстанови аудио- и видеосигнала.

Изкачи се до върха на металното скеле и сложи слушалките, които висяха окачени на камерата.

— Камера три! — чу се глас от продуцентската кабина в камиона паркиран на цяла пресечка разстояние. — Брайън, там ли си?

— Тук съм — отвърна Хамелеона.

— За момент те изгубихме. Всичко наред ли е?

Хамелеона нагласи шапката си с лого на канал Е! и се настани удобно зад камерата.

— Всичко е идеално — отвърна той.

Точно по сценарий.