Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (20)

18.

На Хамелеона му идваше да изкрещи. Всичко вървеше толкова добре до момента, в който се появиха двамата детективи и издърпаха килима под краката му.

Мобилният му телефон завибрира с поредното съобщение от Лекси: „Йън е водеща новина в «Туитър». Поздравления! UR242^[1]“.

Мразеше тези детински съкращения. Беше успял да проумее ROTFLMAO^[2] и още някои, но това беше ново. Отне му известно време, за да го разгадае като „ти си две от две“.

Така си беше, но това не го правеше по-щастлив. Подмяната на пълнителя на онзи „Зиг Про“ беше точно по сценарий. Оръжейникът даде пистолета на Еди Кобърн точно по сценарий. Иън Стюарт лежеше на пода в локва кръв точно по сценарий.

Но следващата сцена беше тази, която бе очаквал с нетърпение цял ден. Тя щеше да бъде повратната точка в неговия сценарий.

ИНТЕРИОР. „СИЛВЪРКЪП СТУДИО“. ДЕН

Хамелеона изчаква реда си, докато детективите разпитват статистите един по един. Знае всичко за елитната разследваща част, наречена отдел „Специални клиенти“ на Нюйоркското полицейско управление. С нетърпение очакваше срещата си с тях. Те щяха да опитат стотици начини да го принудят да се издаде, но той беше подготвен. Те бяха умни. Но той беше по-умен.

Докато пишеше сценария, Хамелеона нямаше никаква представа кои ще са водещите детективи. Знаеше само, че на пода ще има мъртвец, той ще е убиецът и ще се изправи лице в лице с две от най-умните ченгета от полицията в Ню Йорк. Щеше да ги подведе и ловко да отклони явните им подвеждащи въпроси. Щеше да им разиграе великолепен театър.

Само дето не се случваше точно така.

Двамата детективи говориха с дрогирания режисьор, след което си тръгнаха с Шели Трегър. Тръгнаха си. Искаше му се да изкрещи след тях: „Аз съм убиецът! Хванете ме! Заподозрете ме! Публиката ще се влюби в това. Тук е истинската драма, задници!“.

Но вместо това те просто напуснаха студиото и изчезнаха, оставяйки го да отговаря на тъпите въпроси на цяла тумба прости и нископоставени глупаци в сини униформи. Те го принизяваха до нивото на деветдесет и девет други статисти, които не заслужаваха и две секунди екранно време.

Мобилният му телефон завибрира отново. Прочете съобщението „Копнея за сладолед. Донеси у дома малко «Роки Роул». Luv u. CU46“.

Това го накара да се усмихне. CU46 беше любимото му съкращение: see you for sex ще се видим за секс. Само че трябваше да е бърз. Беше само „2 от 2“. Ако Лекси беше внимавала малко повече в сценария, щеше да помни, че той планираше до края на деня да бъде „3 от 3“.