Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (2)

2.

Филмовата индустрия в Ню Йорк имаше нужда от хамелеони, а той беше най-добрият. Всичко ставаше ясно от автобиографията му — филми на Уди Алън, „Закон и ред“, сапунени сериали — имаше поне стотина участия във филмови продукции и още толкова в телевизионни сериали. Но винаги беше на заден план. Никога не казваше и дума. Никога не успяваше да се открои. Винаги се сливаше с масата.

Но не и днес. Беше му омръзнало да е анонимно лице в тълпата. Днес имаше звездна роля! Освен това беше продуцент, режисьор и сценарист. Това беше неговият филм и камерата се намираше в главата му. Извади листовете със сценария от джоба си.

ИНТЕРИОР. СНИМАЧНА ПЛОЩАДКА, „СИЛВЪРКЪП СТУДИОС“. ДЕН

Намираме се на снимачната площадка на поредния скапан филм с ИЪН СТЮАРД Сцената представлява сватбено тържество от 1940 г. Иън е МЛАДОЖЕНЕЦЪТ. БУЛКАТА е ДЕВЪН УИТАКЪР — огромни цици, без капка талант и наполовина на годините на Иън. Щастливата двойка излиза на дансинга. Стотината ГОСТИ на сватбата ги гледат и полагат усилия да изглеждат щастливи. ЕДИ КОБЪРН в ролята на ревнивата БИВША СЪПРУГА влиза в залата. Кипи от гняв. Камерата се приближава и показва в близък план всеки един от тях, включително и истинската звезда на сцената — Хамелеона.

Мобилният му телефон завибрира и той го вдигна. Беше Лекси. Отново.

— Познай какво стана — започна тя.

— Лекс, не може да ми звъниш на всеки пет минути — отвърна той. — Тук не е позволено да използваме телефони. Асистент-режисьорът е категоричен по този въпрос.

— Знам, знам, но трябваше да ти се обадя — прекъсна го тя. — Интернет гръмна с новината за смъртта на Сид Рот.

— Бебчо, минали са само три часа — отвърна Хамелеона. — Сигурно някой от компанията му на масата е писал в „Туитър“ още преди Рот да се свлече на пода.

— Да, и всички разправят, че очевидната причина е сърдечен удар. Само TMZ^[1] твърдят, че е бил отровен.

— В TMZ е пълно с боклуци. Жалки драскачи. Всичко, което пишат, е лъжа.

— Истина е! — настоя тя.

— Те не знаят истината — каза той рязко, като снижи глас до шепот. — Няма как да знаят преди аутопсията. Само че не им пука. Публикуват всякакъв боклук, за да привлекат вниманието към сайта им.

— Не исках да те дразня — извини се тя.

— Грешката не е твоя. Това просто е в разрез със замисъла ми. Според сценария никой не трябва да разбира за отровата до утре. Така ще подсили ефекта от историята с Иън Стюард и Еди Кобърн.

— Как върви?

— Лекси, не мога да говоря сега. На снимачната площадка съм.

— Не в честно! — нацупи се тя, без да прикрива разочарованието си. — Ако не може да съм там с теб, поне гледай да ме държиш в течение.

— Държа те в течение. Нали ти пратих снимка от гардеробната?

— О, супер! В момента вече си имам нов скрийнсейвър с твоя милост, облечен като един от онези гангстери в Кръстника. Но все още не знам какво става там.

— В това е проблемът, Лекси, нищо не става. Нищо. Нищичко! Тук има стотина статисти, които се мотаят от девет часа сутринта, но не сме снимали и един кадър от филма.

— Казаха ли ви защо?

— Не ни казват нищо. Но чух режисьора Мюленберг да се оплаква на някого по телефона. Еди не иска да излезе от караваната си.

— Вероятно е бясна на Иън. В TMZ се говореше само за това, че й изневерява.

Хамелеона си пое дълбоко дъх. Лекси беше умна. Беше сред най-добрите студенти от випуска си в университета в Южна Калифорния, но интелектът й отстъпваше място на ненаситната й мания за тривиални неща като хороскопи, холивудски клюки и интернет чатове.

— Няма значение дали й изневерява, или не — каза той. — Ако Еди не излезе, Иън също няма да се появи.

— Трябва да излязат — заяви Лекси. — Така е според нашия сценарий.

Хамелеона се засмя.

— Мисля, че в момента Мюленберг е при нея в караваната и й обяснява, че с така и според неговия сценарий.

— Ей, задник! Да, точно ти с телефона!

Хамелеона се огледа. Отново беше онзи глупак асистент-режисьорът.

— „Без телефони на снимачната площадка“ наистина означава без телефони.

— Съжалявам. Стоя тук от цяла вечност и ми стана скучно — оправда се той.

— Ти си статист — сряза го асистент-режисьорът. — Плаща ти се, за да ти е скучно. Махни тоя телефон или се пръждосвай заедно с него.

— Да, сър! — отвърна той и прошепна в шепата си. — Лекс, трябва да затварям. И без повече обаждания, става ли?

— По дяволите! — отвърна тя. — Тогава как ще знам кога си приключил със заснемането на следващата сцена?

— Всичко ще бъде в TMZ — каза Хамелеонът. — Гарантирам ти.