Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (14)

12.

Кайли изчака да се качим в колата и едва тогава проговори.

— За двама детективи, разследващи убийство, не сме постигнали особен напредък.

— Технически погледнато, все още няма нищо за разследване. Единственият свидетел, който твърди, че е убийство, се занимава професионално с писане на криминални сюжети. Чък Драйдън знае какво е станало, но той няма да се намеси, докато не се върне в лабораторията си с тестовите образци, пълни с доказателства.

— Стига, Зак — прекъсна ме Кайли, — мисля, че можеше да се обади в лабораторията още докато беше на местопрестъплението. Според мен някои ченгета са прекалени буквояди.

— Сърдиш му се за това, че е буквояд? Кайли, човекът е по-скоро учен, отколкото полицай. Цялата му работа е в това да бъде…

— Хванах ли те! — ухили се тя или поне усмивката й започна като хилене, след което прерасна в глупав момичешки кикот. — Да не мислиш, че наистина имам проблем с ченгетата, които си вършат работата по учебник?

— Съжалявам, носи ти се славата, че имаш навик да работиш своеволно — отвърнах аз.

— Такава бях някога. Новото ми „аз“ на практика е момиче скаут. Мисията ми е да играя по правилата и адски да впечатля капитан Кейтс, за да стана твой постоянен партньор за следващите няколко години.

И да не забременееш.

Завих на изток по 59-а улица покрай „Блумингдейл“ и пресякох Трето авеню. Мостът на 59-а улица, водещ към Куинс, беше право пред нас.

— Значи няма да се връщаме обратно в офиса — отбеляза Кайли.

— Кейтс се обади. Имало стрелба в „Силвъркъп Студиос“.

— Господи! Спенс е там.

Когато за пръв път видях снимката на Спенс Харингтън на мобилния телефон на Кайли, докато учехме в академията, той беше пробиващ телевизионен сценарист и нейно бивше гадже. Десет години по-късно той беше вече изпълнителен продуцент на хитов полицейски сериал, който се снимаше тук, в Ню Йорк.

Щеше ми се да мога да кажа, че го мразя, но Спенс е свестен тип. Тогава Кайли го беше зарязала, защото преследваше кариерата си в полицията, а той се беше забъркал с кокаин. Само че Спенс не искаше да се откаже от нея толкова лесно и без да каже нито дума, беше влязъл в клиника за лечение на зависимости. Двайсет и осем дни по-късно той се беше появил отново чист от кокаина и отчаяно беше помолил Кайли да му даде втори шанс. Тя го направи и трансформацията му се оказа забележителна. Година по-късно вече бяха женени.

В мига, в който й казах за стрелбата в „Силвъркъп“, Кайли се превърна от кораво ченге в притеснена съпруга.

— Извинявай — успокоих я аз, — не ти казах, че жертвата е Иън Стюарт. Не знаех, че Спенс работи в „Силвъркъп“.

— Работи по нов сериал — каза тя и напрежението видимо изчезна от лицето й. — Отново полицейски сериал, но е много добър. В сряда вечерта ще излъчат пилотния епизод пред холивудските знаменитости. Всичко е част от рекламното послание „Сподели удоволствието да снимаш в Ню Йорк“, което кметът се опитва да наложи.

— Кметът яко е загазил — отвърнах аз. — Споделянето на това удоволствие току-що придоби ново значение.

Тя извади телефона си и натисна бутона за бързо набиране.

— Хей, бебчо, аз съм. Добре ли си?

Нямаше нужда да съм детектив, за да се досетя кой беше „бебчото“.

— Спенс е добре — обърна се тя към мен.

— Кажи му здрасти и от мен — кимнах аз.

— Зак ти праща здрасти. Знаеш ли, че в студиото е имало стрелба? — попита тя, след което последва пауза.

— Тогава защо не ми звънна, за да не се тревожа за теб? — продължи тя, след което последва още по-дълга пауза.

— О, не съм си проверявала имейла. Другия път звънни. Зак няма да има нищо против.

— Какво няма да имам против? — попитах аз.

— Спенс не се обадил, защото е първият ми ден на новата работа и не искал да ни притеснява — осведоми ме тя.

— Не ни притесняваш, Спенс! — извиках аз.

— Двамата със Зак сме в колата — обясни тя. — В момента сме на моста и… готов ли си да го чуеш? Натовариха ни със случая с Иън Стюарт.

Последва по-дълга пауза, в която Спенс говореше.

— Добър съвет! — съгласи се Кайли — Благодаря. И аз те обичам — каза тя и затвори.

— Какъв точно добър съвет ти даде Спенс? — заинтересувах се аз.

— На площадката се носел слух, че стрелбата е случаен инцидент, но той самият не го вярвал.

— И защо?

— Каза, че по задници като Иън Стюарт не стрелят случайно.