Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (12)

10.

Няма нищо друго, което би опразнило ресторант толкова бързо, колкото труп, потънал в кръв. Казаха ни, че някой извикал: „Обадете се на 911!“, още щом Рот се строполил на пода. След това всички едновременно извикали: „Сметката, моля!“.

До появата на първите двама униформени полицаи на местопрестъплението по-голямата част от свидетелите вече са били напуснали страдате. За щастие, в случая ставаше въпрос за хотел „Реджънси“, а не за „Старбъкс“, и закопчаният чак до брадичката оберкелнер Фелипе с вродената си готовност да бъде полезен ни увери, че може да провери в листа си с разпределението на местата и да възстанови напълно списъка с присъстващите в ресторанта от момента на отварянето му до минутата, в която е починал Рот.

— Мистър Рот седеше на маса дванайсет с още четирима души — обясни Фелипе и добави: — Двама от тях са все още тук.

Посочи двама мъже в началото на тридесетте, седнали на маса в ъгъла със сребърна гарафа и две чаши за кафе между тях.

Погледнах натам. Единият от мъжете се ухили и започна да маха.

— Изглежда, приема смъртта на Рот доста добре — обърнах се аз към Кайли. — За какво, по дяволите, се е размахал така?

— Заради мен — отвърна тя. — Познавам го. Приятел е на Спенс.

Приближихме се към тях и мъжът се изправи.

— Кайли! — поздрави я той. — Знаех, че си ченге, но кой е непознатият с теб?

— Това е партньорът ми детектив Зак Джордан — отвърна тя и се обърна към мен. — Зак, това е Харолд Скот.

— Приятелите ме наричат Скоти — поясни той и стисна ръката ми. Той ни представи на другия човек на масата: — Това е Ранди Писейн. Закусвахме със Сид Рот, когато почина.

— Благодаря ви, че сте останали — казах аз. — Можете ли да ни разкажете какво се случи?

— В един миг Рот си беше добре, разправяше ни истории от бранша. Този тип е работил с всички — Истууд, Нюман, Брандо, най-големите сред големите имена. Ще ми се да ви разкажа, дори и половината от онова да е истина…

— Скоти — прекъсна го Кайли, — какво точно се случи?

— Както и да е. Накратко, както си разказваше, изведнъж се изправи, започна да повръща, получи някакъв пристъп и се свлече. Разби си главата при падането и кръвта плисна навсякъде. Беше отвратително. Виждали сме доста по-гадни неща на филм, но на живо е… истинско. Ужасно е.

— Рот хвана ли се за гърдите, ръката или рамото, когато се случи това? — попита Кайли.

— Не знам — сви рамене Скоти. — Всичко стана доста бързо. Освен това бях отвратен, че повръща.

— Искате да разберете дали не се е държал за гърдите, както правят хората при сърдечен пристъп? — намеси се и Писейн.

— Да.

— Не, нямаше нищо такова — отвърна Писейн. — Вижте, не съм лекар, но съм писал сценарии за два сезона на От местопрестъплението: Маями и трябва да ви кажа, че това, което стана с Рот, прилича на епизод, в който един тип беше отровен.

— Имате предвид хранително отравяне? — попитах аз, а той ме изгледа така, сякаш бях идиот.

— Не! Отравяне с цел убийство. Не гледате ли От местопрестъплението: Маями?

— Говорите за убийство — прекъснах го аз, — а знаете ли дали господин Рот е имал някакви врагове?

И двамата мъже се засмяха.

— Ще е доста по-лесно, ако ни питате дали е имал някакви приятели — отбеляза Скоти.

— Скоти е прав — намеси се и Писейн, — проверете го в Гугъл. Той беше безскрупулно копеле, но всички искаха да работят с него, защото знаеше как да прави купища пари.

Благодарихме им и се отдалечихме, за да намерим Драйдън, който все още правеше снимки на дванайсета маса.

— Един от свидетелите потвърждава твоята теория — казах аз. — Твърди, че симптомите на Рот, преди да умре, били същите като при отравяне.

— Той лекар ли е? — попита Драйдън.

— Сценарист на От местопрестъплението: Маями.

— Този сериал е пълен боклук. Никога не го гледам.

Фелипе беше проявил благоразумието да не разчиства масата на Рот. На нея все още имаше пет чинии, пет чаши за кафе, пет за вода и само една празна чаша за сок.

— Това е Рафе — каза Фелипе. — Той беше сервитьорът на мистър Рот.

— Къде седеше господин Рот? — попитах аз.

Рафе посочи към чашата за сок.

— Чък, можеш да прибереш всичко и да го опишеш, но когато започнеш да го изследваш в лабораторията, направи ми услуга и започни от чашата за сок — обърнах се аз към Драйдън.

— Може би ще е добре да се тества и всичко в кухнята — предложи Кайли. — Само в случай че някой е решил да изтрови целия ресторант и Рот е бил първият, който е отпил от отровата.

Чък поклати едва забележимо глава в знак, който наподобяваше съгласие.

— Рафе — обърнах се аз към сервитьора, — ти ли донесе сока на господин Рот?

— Не. Имаше един помощник — нов е, латиноамериканец. Помолих го да сервира кафето. Когато е дошъл на масата, Рот го е помолил за чаша доматен сок и той му го е донесъл.

— Как се казва този помощник?

— Не знам — отвърна Рафе. — Както ви казах, беше нов.

— И къде е той сега?

— Не знам — сви рамене сервитьорът. — Не е тук, не е и в кухнята. Вероятно си е отишъл у дома.

Погледнах към Фелипе и той поклати глава.

— Не сме имали нови помощници на смяна днес — уточни той. — Седмицата е натоварена. Ползвам само редовните сервитьори и никой нов. Онзи, който е донесъл сока… не знам кой би могъл да бъде.

Мобилният ми телефон иззвъня. Беше Кейтс.

— Докладвай какво става — каза тя.

— Намираме се в хотел „Реджънси“. Възможното убийство все повече започва да прилича на умишлено, но трябва да дадем време на лабораторните мишки да направят дисекция и да излязат със заключение. Ще се връщаме в управлението.

— Недейте — настоя Кейтс, — трябва да отидете в „Силвъркъп Студиос“. Имаме нов труп — Иън Стюарт, актьора.

— Какво се е случило? — попитах аз.

— Бил е застрелян — отвърна Кейтс.

— Някой видял ли е нещо?

— Има около стотина свидетели — отговори тя. — А ако се окаже, че никой от тях не може да ни помогне, цялата история я имаме заснета на филм.