Силвия Дей
Екстаз (8)

7

Джакс се претърколи по гръб на пода до мен и изпъшка:

— Не си усещам краката.

Засмях се, много добре го разбирах. Побиваха ме тръпки от главата до петите, сякаш цялото ми тяло се пробуждаше след дълъг зимен сън.

Което, за съжаление, бе точно така.

Извърна глава към мен. Погледнах го.

— Ей — отрони Джакс, посегна да хване ръката ми и я вдигна към устните си, за да я целуне.

— Здрасти — промълвих в отговор. Вгледах се в очите му и там открих онази мека топлина, която ми беше липсвала толкова.

— Съжалявам, че не стигнахме до спалнята.

— Нищо — усмихнах се. — Не се оплаквам.

— Ще те занеса веднага щом мога да стъпя на краката си.

— Остаряваш, а, Рътлидж? — пошегувах се, макар да знаех, че е на двайсет и девет и е в разцвета на силите си.

Джакс отправи поглед към красивите релефни шарки по тавана и отвърна:

— Не, изгубил съм тренинг.

— Да, бе, да! — Отпуснах ръка пред лицето си, за да скрия реакцията си. Не можех да понеса мисълта, че е излизал с други. Побъркваше ме. — Чета вестниците, да знаеш.

— Да придружаваш една жена и да я чукаш са коренно различни неща. — Надвеси се над мен, хвана китката и избута ръката ми над главата, за да се открие лицето ми. — Все пак се радвам, че си в час.

— Не съм.

Джакс ме заслепи с трапчинката си:

— Добре.

Надигна се, застана на колене и свали презерватива. Движенията му бяха спокойни и непринудени, но гледката на още неомекналия му член, покрит със сперма, изпълни устата ми със слюнка.

Подпрях се на лакти и облизах устни:

— Ела тук.

Откликът бе незабавен — пенисът му се втвърди и набъбна.

— Господи, Джия.

Приближих се към него.

— Душ — изрече прегракнало, изправи се на крака с олюляване и протегна ръка към мен. — Ще имам вкус на гума, ако първо не се изкъпя.

— Не ми пука.

— На мен обаче ми пука. — Хвана ме и ми помогна да стана. — Попадна ли в устата ти, ще прекарам известно време там.

Позволих си за няколко мига да попия с очи сексапилната гледка: висок, с разголена гръд, с разкопчани и смъкнати надолу дънки, Джакс стоеше пред мен с вирнат нагоре член. Не бях виждала нищо по-мъжествено и възбуждащо в живота си.

Ето, този Джакс познавах. И обичах.

— Виж се само — промълви и поглади с палец изпъкналата ми долна устна. — Толкова си секси! Толкова мека и красива.

— Мда — отвърнах с лека усмивка, докато оглеждах състоянието си. Дънките и скъсаните бикини висяха на единия ми крак, а тениската бе набрана над гърдите ми. Косата ми със сигурност бе пълен хаос. — Казваш го като мъж, който току-що е изпитал оргазъм и иска още един.

— Недей така — смъмри ме Джакс, докосна с ръка брадичката и повдигна лицето ми към своето. — Не е хубаво да искаш от мен всичко, на което съм способен, и да го приемаш несериозно. Не е честно.

— Така е — съгласих се. — Доста е нечестно, нали?

Когато забелязах как стисна зъби и челюстта му се напрегна, разбрах, че е схванал намека ми. Самият той се бе отнесъл несериозно с мен и ме беше зарязал.

Джакс се сниши и хвана дънките ми, за да издърпам крака си и да се освободя от тях. След това улови ръката ми и ме поведе покрай масичката от ковано желязо и стъкло.

Минахме по сиво-кафявия мокет и влязохме в спалня, обзаведена с голямо двойно легло, чиято табла бе изработена от тъмно дърво като бюрото и шкафа в стаята. Край прозореца, който стигаше чак до високия таван, бе разположено кресло, а към банята водеше красива и семпла арка.

Опитах се да прикрия удивлението си, когато Джакс светна лампите, но бях благодарна, че не поглежда към мен, защото със сигурност не успях. Помещението бе огромно — под душа можеха да се съберат трима, а в пода бе вградена вана с джакузи. На стената бе закрепен телевизор. Шкафчето с двоен умивалник пък бе в същия стил като масивните дървени мебели в спалнята.

Не можех да не попитам:

— Да не би да си наел тази стая с мисълта, че ще ме доведеш тук?

— Надявах се.

Джакс освободи ръката ми и отиде да пусне душа. Подсвирнах, впечатлена от гигантската душ пита, вградена в тавана — водата се сипеше сякаш от водопад.

Любовникът ми се обърна към мен с усмивка, от която ми се зави свят:

— Мога ли да довърша разопаковането?

Прониза ме остра болка. „Джия, скъпа, ти си подаръкът ми след дълъг и изтощителен ден.“ Едно от многото неща, които ми бе казвал във Вегас и които бяха подхранили чувствата ми към него. Внезапно се запитах дали Джакс си беше винаги такъв, дали говореше по подобен начин на всяка жена, с която излизаше. Може би нямаше представа, че сладките приказки са способни да преобърнат света на едно момиче. А може би знаеше. Тази мисъл ме потискаше.

— Ей! — Улови брадичката ми и повдигна клюмналата ми глава. — Не ме изоставяй сега. Тук съм. С теб съм.

— За колко време? За уикенда? — Отдръпнах се назад. Дразнещият инстинкт за самосъхранение ми подсказваше да се измъкна, докато все още имам някакъв контрол над ситуацията. — Не мога така, Джакс.

Със стегната челюст процеди:

— Джия…

Извърнах се и тръгнах бързо през стаята, за да си събера дрехите.

— Какво правиш, по дяволите? — извика и ме сграбчи за ръката, докато вървях към дневната. — Ти го искаше.

— Беше грешка.

Огромна грешка. Чувствата ми към него бяха твърде силни. Нямаше да намеря логичен завършек на отношенията ни по този начин.

— Грешка, а? — Завъртя ме към себе си и стисна ръцете ми над лактите, за да не мога да помръдна или да избягам. — Защо го поиска? По твое желание дойдохме тук. По твое желание правихме любов.

— Исках да те изчукам — изръмжах, но ме заболя от начина, по който той трепна от думите ми. — Исках да разтоваря напрежението, надявах се, че може би ще започнеш да се държиш с мен искрено. Омръзна ми от сваляческите ти игрички. В тях няма нищо истинско. Ти не си истински.

— Какви ги говориш? И това ако не беше истинско… Знаеш, че беше.

Отскубнах се и отново се запътих към дрехите си. Чувствах се глупаво само по чорапи и тениската ми от „Роси“.

— Нямам време — изсумтях.

— Нямаш време за мен ли?

Джакс без усилия ме догони с широките си крачки. Пръв стигна до дънките ми и настъпи крачола, за да не ми позволи да ги взема. Скръсти ръце пред гърдите си. Първичната мощ на мускулестото му тяло лъсна в целия си блясък. Въобще не му пукаше, че панталоните му са още разкопчани, макар че в някакъв момент бе вдигнал боксерките си.

— Нямам време и нерви да се преструвам, че градим нещо, а всъщност не го правим.

Стегнах косата си в опашка и се опитах да се съсредоточа върху това да се приведа отново в представителен вид… поне външно.

Джакс се намръщи:

— Кой се преструва?

Вбесено вдигнах ръце.

— Защо ми говориш по такъв начин? Всичките онези глупости за разопаковане, как съм ти липсвала… Не можеш ли просто да си признаеш, че между нас има и винаги е имало само едно — страхотен секс?

— Не е вярно, че само се чукаме — изръмжа Джакс и се наведе към мен. — Няма как да се влюбиш, ако не е имало нищо, освен секс.

— Трябва ли да съм влюбена в теб? По-приятно ли ще ти стане, ако съм? — За свой ужас усетих как в очите ми напират сълзи. — Вече успя да ме вкараш в леглото си. Не разбирам защо е нужно да се правиш, че имаме някаква връзка. Между нас нещата са прости, спри да ги усложняваш излишно!

— Скъпа, никога не е било толкова просто — въздъхна шумно Джакс и разтърка тила си. — Какво искаш от мен, Джия?

— Мисля, че трябва да видим какво искаш ти, защото моите желания нямат значение.

— Не е вярно — отвърна намръщено.

Опрях ръце на бедрата си и заявих:

— Искам ангажираност, искам да дадеш шанс на отношенията ни и да положиш някакви усилия, за да разберем докъде могат да стигнат. Вече провали тази част. Така че остава да обсъдим какво искаш ти.

— Искам теб.

— Искаш да ме чукаш — поправих го. — Не можеш ли да кажеш нещата такива, каквито са?

— Джия — поклати глава Джакс и въздъхна. — Държа се като пълен негодник с всички хора около себе си. Ти си единственото нещо, което ми е наистина скъпо. Не ме карай да мисля за теб по друг начин.

— Видя ли? Пак същото! Защо ми говориш така? Не можеш ли просто да кажеш, че ме харесваш или нещо…

— Не, защото не просто те харесвам. Влязла си ми под кожата. Мисля си за теб почти през цялото време и се надървям. Когато те видя, забравям кой съм. Нямаш представа какво ми причиняваш. — Джакс сниши глас и заговори някак заплашително: — Покрай теб съм като разгонен, Джия. Иска ми се да те възседна, да вкарам члена си в теб и да те яздя, докато ме изцедиш до последната капка. Караш ме да се нуждая…

— Млъкни!

Господи, цялата треперех. В мен се надигаше жажда, разпалена от горещите вълни на страст, които ме заливаха от думите на Джакс.

— Знаеш какво е усещането. Защото и ти го изпитваш. Да му се отдадем.

— Не!

Отказът се вряза дълбоко в мен, сякаш се опитвах да усмиря част от себе си, като я омотая в бодлива тел. Джакс хвана ръката ми и я стисна твърде силно:

— Дай ми тази нощ. Само една нощ.

Разсмях се тихо, макар че очите ми пареха.

— Една нощ, за да ме чукаш, докато ме изкараш от мислите си? Това е банално, Джакс. И не се получава никога. Страхотният секс не престава да бъде страхотен просто защото си се наситил.

— Значи ще прекараме една нощ в страхотен секс. И двамата го искаме. Имаме нужда от това.

— Не, аз нямам.

Опитах се да дръпна ръката си, но той не ме пускаше.

— Нямаш, а?

При Джакс не минаваше нищо, освен истината. Прекалено лесно му бе да разчете скритите ми мисли. Беше се усъвършенствал в това да открива слабостта на противника и да я обръща в своя полза.

— Не мога така — повторих, докато го гледах право в очите. — Не съм като жените, с които си лягаш. Не мога да се отдам на секс само за забавление или за да начеша някаква краста. Не и с теб. Последния път се влюбих. Не искам да се случи пак.

— Все още си влюбена в мен — отвърна безцеремонно. — Спри да се самообвиняваш за това. Дай ми шанс да ти докажа, че не е нужно.

Извърнах се и огледах дневната, която бе по-голяма от моята спалня у дома.

— Искам да ме заведеш обратно в „Роси“.

— Трудна работа. — Приближи се откъм гърба ми и ме обгърна с ръце. Прокара устни по шията ми и прошепна: — Искам да те заведа в леглото. Ако не ти е приятно да говоря, няма да кажа нито дума повече.

Затворих очи и се потопих в усещането за топлото му тяло, притиснато към мен. В плътния аромат на кожата му се смесваха пот и секс. Галеше ме нежно с дъха си.

— Оставил си душа пуснат — припомних, за да отклоня темата към нещо глупаво и далеч не толкова интимно.

— Бих отишъл да го спра, но се страхувам, че ще се измъкнеш, докато не те гледам.

— Не можеш да ме държиш затворена тук.

— А и не искам. Предпочитам да останеш по собствена воля. Искам онази Джия, която настоя да я доведа в стаята си, за да й дам онова, което желае.

Погледнах го през рамо. Очите му проблясваха в сенките, които обгръщаха красивото му лице. Усетих притегляне — онова неумолимо привличане, което съществуваше между нас. Не знаех как да го спра или да го игнорирам. Вселената си бе направила някаква лоша шега и ме бе създала така, че да копнея за него с всяка фибра на тялото си.

Дали притежавах необходимите качества, за да го убедя да остане с мен? Изглежда, разполагах с нужното, за да ме желае отново и отново, а това бе добро начало.

— Тази нощ не е достатъчна — изрекох тихо.

— Слава богу. Казах го само за да спечеля време и да те убедя, че искам повече.

— Не може просто да си тръгнеш, без да се сбогуваме, както стана последния път. — Обърнах се и застанах лице в лице с него. — Когато решиш, че ти стига, искам да ме погледнеш в очите и да ми кажеш, че всичко е приключило.

Стисна устни, но кимна. Продължих:

— Искам моногамност.

— Много ясно. Няма да те деля с друг.

— Имам предвид ти да си моногамен — уточних язвително.

— Това се подразбира — кимна Джакс и обгърна лицето ми с длани. — Друго?

— Работното ми време е непредсказуемо. Служебните ми ангажименти винаги ще са на първо място.

— Щом съм успял да си намеря място в живота ти преди, ще се справя и сега.

Стиснах го за китките. Можех да продължа да изреждам изискванията си, но в този момент имах нужда от друго — малко дистанция и по-трезв поглед върху ситуацията. Трябваше ми време да се отдръпна, да си поема въздух и да подредя мислите си, за да съм в състояние да планирам следващия си ход.

— Искам да спреш проклетия душ и да ме изведеш на вечеря. Гладна съм.

Засмя се, но прозвуча някак напрегнато.

— Винаги огладняваш след секс. Не може ли все пак да се изкъпем първо?

— Не — поклатих глава и се наведох към него. — Искам да усещаш аромата ми върху кожата си през следващите няколко часа.

Джакс изпъшка.

— Искаш да ме накажеш.

— Да — потвърдих. — Това също.

 

 

Нико ме стрелна с многозначителен поглед, когато с Джакс се появихме в „Роси“. Изплезих му се в отговор.

Заехме една от масите и си поръчахме бутилка шираз^[1]. За себе си избрах лазаня, а Джакс се спря на pollo alla cacciatora^[2]. Докато чакахме да ни донесат храната, се загледах в любовника си. Наслаждавах се на светлината от малката свещичка на масата между нас, която го обливаше в златист блясък. Изглеждаше някак по-мек, по спокоен, а лицето му беше невероятно красиво.

Имаше вид на сексуално задоволен мъж, който е изпитал удоволствие, но очакваше още. Радвах се, че съм причината да изглежда така, но и се мразех заради същото. Защото не само нещата, които казваше, ме застрашаваха. Край него се чувствах уязвима по всякакъв начин. Въздействаше ми така до голяма степен заради моето въздействие върху него.

Правех го щастлив. Доволен. И ми беше трудно да не предполагам, че това ме прави специална. А знаех, че не е точно така.

— Значи Реджина ти е мащеха, нали? — попитах, за да отклоня мислите си в друга посока.

— Да — потвърди Джакс и се загледа във винената си чаша.

— Как стана?

Дали щеше да спомене Иън и да повдигне темата?

— Майка ми почина преди десет години.

— О… — Забелязах, че се затваря в себе си, което ме наведе на мисълта, че съм засегнала болезнен въпрос. — Съжалявам, Джакс.

— Аз съжалявах още повече — промълви и пресуши почти пълната си чаша на три глътки. Доля си вино и ме погледна. — Твоята майка е страхотна жена.

Кимнах.

— Щастлива е. Децата й се справят в живота, работата върви, а и скоро ще става баба.

— Как е бъдещият баща Анджело?

— Добре. Бременността на Денийз осуети плановете му да отвори нов ресторант „Роси“, но всяко зло за добро. Съпругата му наскоро откри свой собствен салон за красота и според мен щеше да им дойде в повече, ако трябваше да се справят с два нови бизнеса и пресния си брак едновременно.

— Харесваш ли я? — попита Джакс, като галеше столчето на чашата си.

— Много. Страхотна е. — Погледнах клиентите на съседната маса: четиричленно семейство, което въодушевено обсъждаше колко е вкусна храната. — Стори ми се, че видях Алисън на благотворителния бал снощи. Как са двамата с Тед?

Честно казано, въобще не ме интересуваха братовчедът на Джакс и злобната му съпруга, но когато повдигнах темата за майка му, осъзнах, че той знае повече за мен, отколкото аз за него. Освен членовете на семейството му, за които се пишеше по вестниците поради публичните им длъжности, познавах само Алисън.

— Бракът им е стабилен — отвърна Джакс и отпи още една глътка. — Той има нужда от нея, за да се кандидатира за кмет на следващите избори.

— Много хубаво, че се подкрепят.

Любовникът ми изсумтя подигравателно.

— Почти не си говорят. Но тя знае как да манипулира медиите и е много активна в планирането на кампанията му. Тед направи добър избор, като я взе за жена. Подхожда му така, както Реджина подхожда на баща ми.

— Мислех си, че браковете по сметка и от политически съображения са холивудски стереотип.

— Не са. — Джакс се протегна и леко погали опакото на дланта ми. — Отношението към връзките трябва да е прагматично. Когато се жениш по любов, нещата не се получават добре. Мама и татко бяха влюбени, но в един момент си стъжниха живота взаимно. Виж, Реджина и татко… ще си паснат чудесно. Тя е наясно с правилата на играта.

— Изглежда, баща ти наистина има чувства към нея.

— След всичко, което преживя с мама, Реджина навярно му идва като дар.

Отново отпи глътка вино и се облегна, когато сервитьорката дойде да донесе храната ни.

Промяната в настроението му бе поредният предупредителен сигнал. Като че ли не му беше приятно да говори за майка си. Трябваше да внимавам в бъдеще, когато подхващах темата.

— Иън ги е запознал, нали?

— Което пък се оказа голям късмет за него — отвърна Джакс хладно.

— Защото е използвал жокера си и сега ти си на негова страна? Не можеш да го спасиш, Джакс.

— Никой не е искал такова нещо от мен — сви рамене, а погледът му остана строг. — Моята работа е да държа Лей Янг настрана. С това мога да се справя.

Нико се приближи. Носеше чиния с паста, от която се издигаше пара.

— Може ли да седна при вас?

Джакс избута с крак стола срещу себе си и заяви:

— С повече хора от семейство Роси е по-весело.

За съжаление, с повече хора от клана Рътлидж ставаше по-страшно. А това бе превърнало Джаксън в човека, който беше.

Докато прехвърлях тази мисъл в главата си, любовникът ми и Нико се увлякоха в неангажиращ мъжки разговор, което ми напомни колко непринудено се наместваше в живота ми Джакс и колко неловко се чувствах от това.