Силвия Дей
Екстаз (9)

8

След вечеря с Джакс поехме обратно към апартамента, който беше наел. Спрях, преди да вляза в колата, и поставих условие:

— Ако сега дойда с теб в хотела, ще трябва да ме върнеш при Нико, когато свърши работа.

Джакс облегна ръка на отворената врата на автомобила.

— Няма ли да прекараш с мен нощта? Ще ми е приятно.

И аз исках. Преди няколко години бях готова да захвърля всичко друго, когато той пристигаше да се видим. После съжалявах за това. Може и да не се бях научила да стоя далеч от него, но все пак си бях взела няколко поуки как да поддържам по-здравословни взаимоотношения.

— Дойдох на гости на брат си — обясних.

Джакс въздъхна тежко.

— Права си. Ще се намери ли в програмата ти време и за мен?

Стояхме толкова близо един до друг, приклещени в пространството между вратата и колата, но помежду ни сякаш зееше пропаст. Създала я бях аз и все пак ми се искаше да я няма.

— Кога предлагаш?

— Някоя вечер през седмицата и със сигурност следващия уикенд.

Кимнах и влязох в колата. Той затвори вратата и заобиколи отзад, покрай багажника, с което ми даде време да се замисля как биха преминали останалите часове от вечерта. Още секс. Още Джакс. Копнеех и за едното, и за другото, но щеше да е по-добре, ако не ме измъчваха толкова много съмнения и задръжки. Липсваше ми някогашното безгрижие. Но пък май само аз съм била безгрижна. Той през цялото време бе броил минутите до края.

Седна на шофьорското място и затвори своята врата, но не запали веднага.

— Слушай — започна, — и на мен не ми е никак лесно, да знаеш.

— Но поне разбираш какво се случва — възразих тихо. — Аз нямам никаква представа.

Джакс се извърна към мен, протегна се, плъзна ръка зад тила ми и ме придърпа. Затворих очи в очакване на мига, когато ще ме целуне с разтворени устни. Помилва с език извивката на устата ми с бавно движение и аз се наведох по-близо, жадна за още.

— Толкова си сладка — промълви. — Ще те бутна на леглото и ще те оближа от главата до петите.

— Бива те в това — отвърнах възбудено, останала без дъх.

Любовникът ми се отдръпна, сякаш бе готов да запали двигателя, но само миг по-късно се нахвърли отново върху ми и обгърна устните ми в пареща, влажна и ненаситна целувка. Плъзгаше език дълбоко и пъргаво в устата ми, поглъщаше ме. Моята страст към него бе също толкова неутолима. Зарових ръка в косата му и я стиснах в корените, докато лакомо го вкусвах. Джакс погали с длан едната ми гърда, притисна я в шепата си, обхвана с палец и показалец настръхналото до болка зърно и го подръпна ритмично. Изстенах от прилив на възбуда и копнеж.

— Господи — изпъшка, но се дръпна и се отпусна тежко на седалката си. — Желая те. Тук. Веднага.

Идеята ме изкушаваше. Ако бяхме другаде, а не пред „Роси“, навярно щях да прекрача скоростния лост и да се отдам на любовника си.

— Карай бързо — окуражих го.

Разсмя се дрезгаво и обърна лице към мен, както бе отпуснал глава на облегалката.

— Добре. Но когато стигнем до леглото, изобщо няма да бързам.

 

 

— Джакс!

Драсках с нокти по чаршафите и извивах тяло по-далеч от устните му, макар да жадувах за още от сладкото мъчение, което ми причиняваше. Бях забравила на какво е способен, как успяваше да влезе под кожата ми и да се добере до сърцевината на съществото ми, как заради пълната му власт над тялото ми бях готова да кажа и да направя каквото и да е, само за да получа удоволствието, което ми доставяше.

Държеше бедрата ми здраво и не ми даваше да помръдна, докато обгръщаше с устни пулсиращите гънки между краката ми и бавно ги облизваше с език. Кадифените милувки върху клитора спираха дъха ми, а нуждата от оргазъм бе толкова остра, че по кожата ми бе избила пот и краката ми трепереха от напрежение.

— Моля те — увещавах го с пресипнал глас, като масажирах натежалите си гърди. Зърната им бяха набъбнали и чувствителни, след като любовникът ми бе прекарал дълги минути в бавно и старателно засмукване на нежните връхчета.

Джакс погъделичка кожата ми с копринената си коса, когато надигна глава.

— За какво ме молиш, скъпа? — попита.

— О, боже… Накарай ме да свърша!

— Само още малко.

— Моля те! — Пъхнах ръка между краката си в отчаян опит да стигна до оргазъм.

Джакс захапа леко пръстите ми и аз изпищях задъхано.

Отново се наведе и проследи с език извивките на набъбналата ми плът. Описа кръг около клитора, а сетне и около тръпнещия отвор под него.

Сграбчих главата му и го притиснах към себе си, докато се мъчех да приближа бедра към устните му. Джакс бе твърде силен и не му беше трудно да ме удържи. Горещият му дъх пареше по чувствителната ми плът. Засмукваше внимателно и бавно се движеше надолу по цепката ми със съвсем лек натиск, колкото да ме подлуди.

— Нека се обърна — изпъшках. — Дай и на мен да те оближа.

Тихият му кикот бе толкова дяволит, че кожата ми настръхна.

Тогава вкара езика си в мен.

— Джакс!

Повдигна с длани дупето ми, за да съм под удобен ъгъл за ненаситната му уста. Стрелкаше езика си с бързи и плитки тласъци в тръпнещата ми вагина и неумолимо ме приближаваше до оргазъм. Ръмжеше от наслада и вибрацията от звука се разнасяше по клитора ми. Неговото удоволствие разпалваше моето. Стисках здраво косата му, стенех и забивах пети в леглото, за да вдигна бедра възможно най-близо до устните му.

— Не спирай! — изхълцах. Бях толкова близо до върха, че цялата се тресях.

Джакс се надигна на колене и ме придърпа към себе си. Разтворила бях широко крака и той имаше неограничен достъп. Поглъщаше ме алчно и настървено. Не можех да си поема въздух от удоволствие. Безмилостните влажни милувки върху чувствителната ми плът претоварваха сетивата ми. Застанал бе така, че можех да го наблюдавам. Тъмнокосата му глава между бедрата ми, скоростното трептене на езика му, красотата на напрегнатите му бицепси… Гледката бе непоносимо възбуждаща.

Разкошен бе. Всичко, за което някога съм мечтала. А животинската настървеност, изписана на лицето му, предупреждаваше, че желанията му ще ме отведат до ръба, преди да е приключил с мен.

От пресъхналото ми гърло се изтръгна поредният дрезгав стон:

— О, Джакс… Близо съм.

— Чакай — заповяда ми. — Искам да съм в теб, докато свършваш.

Ядосано изкрещях през зъби, но той ме пусна внимателно на леглото, отдръпна се, намери презерватив и разкъса опаковката му. След секунди вече си го беше сложил и се бе надвесил над мен, но и това чакане ми се видя прекалено дълго. Нямах търпение. Обгърнах го с ръце и крака, притеглих го към себе си и се надигнах, за да съм по-близо до него.

Позволи ми да го издърпам надолу и опря длани от двете страни на раменете ми, при което бицепсите му изпъкнаха. Посегна с ръка, стисна пениса си в юмрук и прокара главичката му по влажната ми цепка. Дишах на пресекулки. Очите му сякаш потъмняха и по бузите му се разля руменина, когато опря върха на члена си в тръпнещия вход на вагината ми.

— Джакс — изръмжах предупредително.

Проникна с дълбок и рязък тласък, изпълни ме докрай и изтръгна от мен стон, когато оргазмът ме помете. Отметнах глава и стиснах здраво очи, цялата се напрегнах и мускулите ми се стегнаха около мощния и корав член вътре в мен, докато вълните на наслада ме заливаха.

— Ооо, да! — пъшкаше любовникът ми, сграбчил чаршафа в юмруци, и продължаваше да вкарва своя твърд и дълъг жезъл от плът в треперещото ми тяло. Удоволствието растеше, подклаждано от ритмичните тласъци, от всяко негово отъркване в клитора ми, от усещането за еректиралия член, с който ме обладаваше неумолимо.

Гърчех се безпомощно, изцяло изгубена, и се борех да се вкопча в онази част от душата ми, която искаше да се отдаде.

— Точно така, скъпа — шепнеше Джакс до ухото ми и с резките си издишвания ме обливаше с горещина. — Драскай колкото искаш.

Впила бях нокти в гърба му, който бе хлъзгав от потта, и усещах как мускулите на любовника ми се напрягат, докато той се трудеше да утоли глада на моята плът.

Захапа нежно меката част на ухото ми и изстена. Стоманените му коремни мускули пулсираха от напрежение в непосредствена близост до мен, а потта му се смесваше с моята и спояваше телата ни.

— Звуците, които издаваш… — изпъшка. — Боже… как ме надървят само!

Но той не бе твърд като дърво. А направо като камък.

— Х-хубаво ми е — изхриптях и преглътнах, за да овлажня сухото си гърло. — Джакс… много ми е хубаво.

— Ти си създадена за мен — заяви разпалено любовникът ми. — За никой друг, Джия. Моя си.

Затвърждаваше волята си с всеки тласък и до такава степен ме изпълваше със страстта си, че в съзнанието ми не оставаше място за друга мисъл, освен за копнежа да свърша отново.

Вече нямах контрол над тялото си.

Джакс бе единственият човек, способен да ме докара до такова състояние… до полуда… само той можеше да ме превърне в животно. Не бях на себе си, когато попаднех в леглото с този мъж. Бях негова. Готова да сторя каквото поиска от мен, да приема всичко, което бе решил да ми даде, защото знаех, че ще ме доведе до върха отново и отново…

Изхленчих, когато почувствах как се стяга под напора на растящото удоволствие.

Доближи влажното си лице и го отърка в моето.

— Толкова си тясна и гореща… Джия.

В този миг осъзнах, че се е вкопчил в мен също толкова отчаяно, колкото и аз в него. Всеки дъх, всяко докосване, бяха пропити от настойчивост. Чукаше ме така, сякаш щеше да умре, ако престане. Сякаш бе възможно с тласъците си да ми влезе под кожата още повече, да стигне още по-дълбоко.

Сълзи пареха в очите ми и зрението ми се замъгли. Когато оргазмът ме заля, изкара всичкия въздух от дробовете ми и в гърдите ми се надигна плътен и нисък звук, който не можех да повярвам, че издавам аз.

— О, любима… — Джакс ме целуна и сякаш изпи стенанието направо от устните ми. Забави движения и вече правеше само леки кръгове с ханша си, а мощният му еректирал член продължаваше да трепти в мен. — Обичам звука, който издаваш, когато свършваш. Показва ми колко ти е хубаво, колко си влюбена в члена ми… в устните ми… в ръцете ми.

Колко бях влюбена в самия Джакс.

Лежах просната под него, напълно открита и обладана, а той бе като сън. Като видение, което бях призовала.

— Усети ме — прошепна дрезгаво, като се оттласна с ръце, за да ме погледне отгоре. Очите му тъмнееха, кожата на изваяното му лице бе зачервена и изопната от сласт. — Аз в теб… — раздвижи бедра, а после хвана дланта ми и я вдигна към влажните си гърди — и ти в мен.

— Джакс…

Устните ни се сляха. Целуваше ме дълбоко и преплиташе език с моя. Бавно въртеше бедрата си и така чувствах всеки пулсиращ сантиметър от члена му в себе си. Без да бърза, но целенасочено, възбуждаше чувствителните ми нервни окончания и ме държеше на тръни. Помнеше ме много добре и прекрасно знаеше как да подклажда желанието ми.

— Липсваше ми, Джия — промълви, докато ме целуваше. — И ти ли копнееше за мен?

Когато не отвърнах, отмести нежно влажните кичури коса от лицето ми и потърси отговора в очите ми.

Плътта между краката ми потръпваше по цялата дължина на члена му. Джакс стисна очи, отвори леко устни и се стегна.

— Още не. Не свършвам.

— Моля те… — Просех, но не ме интересуваше. Исках да свърши. Желанието бе по-силно дори от импулса да поема следващия си дъх.

— Няма да бързам. — Пресегна се, сграбчи китката ми и изпъна дясната ръка над главата ми. Другата си длан пъхна под дупето ми и ме повдигна, за да се отдаде на леки и плавни тласъци. — Мммм… съвършено. Винаги е било съвършено.

Исках да го дразня, да играя играта така небрежно като него, но не можех.

— Спри да мислиш, скъпа. Чувствай! — промълви настойчиво Джакс и прокара зъби по ръба на устните ми. — Позволи ми да ти доставя удоволствие. Само това искам.

Извърнах глава, откликнах на целувката и му позволих.

 

 

Заведението вече беше затворено, когато цъфнах в „Роси“ и се настаних на един от бар столовете. Нико ме изгледа. Взела бях душ само преди половин час и той със сигурност забеляза, че съм без грим. Брат ми тъкмо почистваше бара, но спря, извади бутилка бира, отвори я и я плъзна към мен.

— Бях забравил колко харесвам Джакс — подхвана небрежно.

Кимнах. И аз го харесвах. Работата бе там, че не знаех кой е истинският Джакс.

— Ще потръгнат ли нещата между вас?

— Не, временно е. Но поне този път съм наясно с правилата.

— Май все пак не го харесвам чак толкова. — Нико отвори втора бира и отпи голяма глътка. — Влюбен е в теб, нали знаеш?

— Не е любов, само физическо привличане — отвърнах иронично и зачоплих етикета на бутилката. — Но няма значение, ще го преживея. По-трудно ми е обаче да се справям с другите неща: с начина, по който ми говори понякога, все едно има по-дълбоки чувства, и с филма в главата ми, който превъртам постоянно по въпроса защо си тръгна и защо се връща сега.

— Офертата да го ступам все още е валидна.

Усмихнах се.

— Може да е по-лесно и по-ефективно да набиеш акъл в моята глава.

— И така може — съгласи се брат ми и чукна бутилката си в моята. — Но ти си имаш акъл. Знаеш какво правиш. Просто ти се иска да не го правиш. А на него явно всичко му е пълна мъгла, иначе нямаше да поеме риска да му се изплъзнеш. Не си жена за изпускане.

— Ох, боже, зарежи тези лиготии! Не ги понасям. — Думите ми не бяха пълна лъжа. Чувствах се емоционално разклатена, сякаш всеки момент можех да ревна. Сексът с Джакс ми действаше по този начин.

Нико се ухили.

— Добре. Размърдай си задника тогава и ми помогни да почистим, за да се омитаме оттук по-скоро.

Смъкнах се от бар стола с въздишка.

— Мамка му. Трябваше да си останем на лиготиите.

 

 

В неделя сутринта ме събуди настоятелно блъскане по вратата на Нико. Претърколих се от дивана с ругатня и пресякох дневната с лениви стъпки. Имах намерение да си го изкарам на този, който е отвън.

Но когато премигнах уморено и погледнах през шпионката, видях лицата на скъпи хора.

Откачих веригата, дръпнах резето и отворих вратата. На прага стояха братята ми и Денийз.

— Какво става? — изломотих.

— Да, бе, какво става? — обади се сънен и Нико, докато се тътреше откъм спалнята само по спортно долнище, което едва се държеше на ханша му. Брат ми определено бе привлекателен мъж. — Знаете ли колко е часът?

Винсент влезе пръв с думите:

— Време е за ставане.

Анджело и Денийз го последваха, хванати за ръце.

— Настанил си Джиана на канапето? Вярно ли? — учуди се Анджело.

— Предложих й леглото — отвърна Нико и скръсти ръце пред гърдите си. — Не го искаше.

— Разбирам я — закима Винсент. — Ако леглото ти можеше да говори, щеше да води собствено риалити предаване.

— Завиждаш — бе отговорът на Нико. — Сигурен съм, че и в твоето легло ще има екшън все някога. Нали си Роси.

— Какво правите тук? — намесих се. Много се радвах да ги видя. С близки хора около себе си можех да си възвърна усещането за нормалност, което бях загубила предишната нощ в леглото на Джакс. Отново се чувствах като Джиана Роси. Не вярвах, че гърчещата се, стенеща жена, която драскаше с нокти, докато изпитваше оргазъм след оргазъм в рамките на няколко часа, бях аз. Сякаш бяхме две различни личности.

„А се ядосваш на Джакс, че се държи двойствено…“

— Чакаме ви да се облечете, за да отидем да закусим някъде — отговори ми Денийз. Косата й бе събрана в две плитки, които обрамчваха бледото й лице. Червилото й бе в тон с розовия нюанс на кичурите и така приличаше на героиня от аниме^[1]. — Умирам от глад.

— Не сте добре — измърмори Нико. — Прекалено рано е за храна или за каквото и да е друго.

— Девет часът е — отбеляза Винсент.

Нико ме стрелна с поглед и изрече провлачено:

— Както вече казах…

 

 

До обяд вече бяхме хапнали и се отправихме към баскетболното игрище в жилищния комплекс на Нико. Не че се фукам, но ме бива в баскетбола. Преди години дори спечелих частична стипендия от университета в Лас Вегас за спортни постижения. Разбира се, знаех всичко за играта от братята си.

Тъкмо бях вкарала от тройката и се правех, че не обръщам внимание на обичайните добронамерени подмятания и закачки от противниковия отбор, когато забелязах Джакс да се приближава към нас по шорти и свободна тениска. Спрях на място, за да се полюбувам на дългите му крака. Носеше слънчеви очила и въртеше небрежно връзка ключове около пръста си. Когато Нико запрати топката към него, Джакс я улови и ме заслепи с усмивка и трапчинка.

— Здрасти — пристъпи първо към мен и притисна устни в топлото ми чело.

Гореща тръпка на удоволствие се разля по тялото ми.

— Намерил си ни — отбелязах. Беше ме взел и оставил пред ресторанта, така че му бе отнело известно време и усилия, за да издири къде живее Нико.

— Липсваше ми събуждането до теб — прошепна съвсем близо до мен.

Проклетите тъмни очила ми пречеха да разгадая изражението му. Взех топката и направих няколко крачки назад, за да мога да си поема въздух.

— Рътлидж — поздрави Анджело, настръхнал и агресивен.

— Кротко, боецо — смъмри го Денийз и стана от шезлонга, който съпругът й бе домъкнал от басейна. — Здрасти, аз съм Денийз. Жената на Анджело.

Джакс стисна ръката й.

— За мен е удоволствие.

— Чувала съм много за теб — отбеляза снаха ми. — Само лоши неща. Надявам се, че ще опровергаеш приказките на момчетата.

Джакс ми хвърли поглед с вдигнати вежди.

— А, тя не говори изобщо за теб — уточни Денийз. Усмихнах се. Тази жена знаеше как да те захапе.

Винсент и Анджело неохотно се здрависаха с Джакс. Винсент попита:

— Е, ще играем ли?

— Бих искал да се включа, ако се отвори възможност — изненада ме Джакс с отговора си.

— По дяволите. — Нико прокара длан през косата си. — Заеми моето място в отбора на Джиана. Аз съм дроб благодарение на едни хора, които не знаят какво значи „твърде рано сутринта“.

— Женчо — промърмори Анджело.

— Да, бе. И без това ви разказахме играта.

— Пускахме ви — отвърна Винсент и хвана топката, когато я хвърлих към него. — За да не ви слушаме как мрънкате.

— Нямаше да ви се налага да ме слушате, ако си бяхте останали у дома.

— Млъквайте! — скарах се на братята си. — Хайде, да играем.

— Само така, моето момиче! — похвали ме любовникът ми с усмивка.

Започнахме. Джакс беше добър. Много добър.

„Понякога се упражнявам да стрелям в коша. Но не съм като теб. Никога не съм отделял достатъчно време.“

Спомних си, че преди време ми бе казал тези думи. Прошепнал ги бе в косите ми, докато се гушкахме след секс. Очевидно бе отделил време да тренира след раздялата ни.

Дали го бе направил заради мен? Не стигах ли твърде далеч, като правех такива предположения?

Джакс ми подаде и аз стрелях.

Ако можеше и да го разбера толкова лесно…