Шанън Кърк
Метод 15/33 (23)

Глава 23
Специален агент Роджър Лиу

Последвах Лиса, за да се уверя, че е стигнала до повърхността и благополучно се е озовала в ръцете на Лола. Като се успокоих, отново се гмурнах долу и макар и спиран от силно нежелание, измъкнах шофьора от онова, което трябваше да се превърне в подводния му гроб. Избутах го до повърхността, а Бойд го хвана под мишниците и го изтегли. Единствен Бойд не го догнуся да му направи дишане уста в уста, което, макар че беше фермер, някак бе успял да овладее. Аз не бих допрял устни до тая студена риба.

Шофьорът се прокашля и с мъка се върна към живот, като взе да крещи и да се мята върху гранитните скали. Лола го приближи и злобно го изрита в крака. Аз бях превит одве, като още се мъчех да си поема дъх, застанал близо до Лиса.

— Ще ти се иска да те бяхме оставили долу, отрепко. Затваряй си устата. Да не си гъкнал повече, че ще ти избия зъбите до един. — После се обърна към Бойд и добави: — Пилчар, дръж му ръцете зад гърба.

— Той се казва Брад — подвикна Лиса спокойно, но с непогрешима неприязън, сякаш „Брад“ беше позорно, достойно за подигравка име.

— Имаш правото да запазиш мълчание…

Прочетох му правата бързо и монотонно, като му дадох да разбере колко ми е гадно да му призная права, каквито не заслужаваше. Налагаше се аз да му прочета правата, защото Лола никога не би го сторила. Тя самата грубо му постави белезниците и тъй като той не преставаше шумно да поема въздух и да скимти по всякакъв повод, тя измъкна шала, подпъхнат под ризата си, и стегнато му завърза устата с него. Сега вече се чуваше само приглушен непрестанен стон.

Бойд отстъпи назад и вдигна пушката си срещу Брад.

— О, дявол го взел, Пилчар, не го гръмвай. Лично на мен би ми било драго, но няма как да стане вече — обади се Лола, поомекнала към Бойд.

— Госпожо, то се знае, че няма да го гръмна, освен ако не рече да бяга. А в този случай ще се сдобия с още една глава трофей на стената си — заяви Бойд, без да изпуска Брад от поглед. — Хей, младеж, за сведение ще ти кажа, че държа щатския рекорд за убиване на едър дивеч с един изстрел. Много ми се ще да побегнеш. Давай де. Хайде, давай. Припни напред като заек.

Лола се усмихна на Бойд. Аз също. Той вече напълно се бе вписал като член на бандата ни.

Лиса, застанала със скръстени ръце на ръба на кариерата, близо до въжето, което бях зърнал вързано към стената, повдигна устни от една страна, което скоро се научих да разчитам като усмивка. Та ето ни четиримата, нашия негласно основан екип от преследвачи на злодеи. Поне разполагахме за прикритие с легитимността на значките ни — моята и на Лола. Бях разсъждавал върху странното съвпадение, че Бойд бе продал на нашия похитител вана си и че този похитител бе избрал да го паркира тъкмо на фамилен имот на Бойд на километри далеч от мястото на сделката. За други със сигурност би изглеждало съмнително в единия край на спектъра за достоверност и невъзможно в противоположния. Ала аз си спомнях и думите на свидетелката, видяла регистрационния номер от Индиана, който й бе направил впечатление, защото предишната вечер гледала със съпруга си „Най-добрият изстрел“ с действие, развиващо се в Индиана. „Божествено съвпадение“, така го бе нарекла. И наистина си беше божествено съвпадение. Тя сякаш бе предоставила следа, или предчувствие, или подтекст за цялото разследване.

Приближих се до Лиса, която зъзнеше от студ. Аз самият здравата бях измръзнал във водата и наведох рамене като костенурка, подала глава от черупката си, докато изтръсках първо единия, а после и другия си крак. От мен течаха струйки като от изцеждана гъба. Мокрият ми сив костюм ми опъваше на лактите. Термос с горещо кафе би ми дошъл добре в този момент — простичко всекидневно удоволствие, превърнало се в нереалистичен лукс при дадените обстоятелства. Със същия успех можех да си пожелая от дървото да се спусне еднорог и да ни отнесе в Страната на лакомствата за бонбони и захарни пръчки.

Лиса разтриваше издадения си корем като един вид усилие да стопли бебето вътре. Нямаше вид да желае мигом да се махне от мястото, което бих очаквал от всяка жертва. Също така не беше в истерия, не плачеше и не крещеше, че иска родителите си. Не настояваше за лекар, нито предявяваше други обичайни претенции. Безмълвно ме гледаше как вървя към нея, преценяваше походката ми, вероятно броеше стъпките. Лола и Бойд вече бяха притиснали окования Брад към едно дърво и аз исках да поведа Лиса, за да напуснем всички гората.

— Аз съм Лиса Йиланд. Да не сте посмели да викате линейка или да съобщавате нещо по радиостанцията. Искам да пипна останалите мръсници, които участваха в това.

Лишеният й от емоции поглед пробиваше като свредел костите ми. Безразличието й към цялата сцена, решимостта й, силата й — всичко у нея ме стъписа невероятно. Изпаднах в ступор. В шок. Вдигнах ръка в посока назад като предупреждение към другите и сякаш обладан от духа й, повторих дословно изреченото от нея:

— Не смейте да викате линейка или да съобщавате нещо по радиостанцията.

— Ще заловим останалите днес, още не се обаждайте на родителите ми. Никой не бива да знае, че съм открита. А ако сте на мнение, че сте длъжни да уведомите семейството ми или началниците си, ще ви разколебая, като ви покажа нещо. Откачете въжето, застанете зад онази скала и теглете.

Въжето. Докато се намирах под водата, бях избягвал да гледам в онази посока. Знаех, че на другия му край има нещо ужасяващо. Изпълних точно инструкциите на Лиса: откачих въжето, седнах зад скалата и задърпах.

Виждал съм какви ли не кошмарни гледки по време на служба. Ще ви ги спестя. Достатъчно е да кажа, че на този етап от живота си би трябвало да съм претръпнал към обезглавени трупове, глави без лица, смазани, обгорели, изпотрошени до неузнаваемост тела. Ала нещо в черната кариера, в полюляващите се, извръщащи се с гръб дървета, в стоманеносивото небе, в изпразнената като вакуум атмосфера, във втренчения към бълбукащата вода присмехулен поглед на Лиса ме доведе до такова състояние, че ми се повдигна неудържимо при вида на изкорменото момиче, когато трупът й се показа над повърхността. Представях си думите на Лола по време на някое от храненията ни в бъдеще след този ужасен ден: „Лиу, след всичко, на което съм се нагледала в мазета, бордеи и изоставени кариери, спести ми упреците за моя избор на храна, за тютюна ми, за пиенето ми или за оригването ми“ или в каквото друго се впускаше, за да притъпи глождещите я спомени.

Лиса бе вперила студен поглед в мъртвото момиче, сякаш я хипнотизираше. Едната й длан лежеше върху издутия корем, а с другата подпираше брадичката си, сякаш изнасяше лекция по философия във висше учебно заведение. Мократа й коса бе прилепена към скалпа и лицето.

Когато Лиса се извърна от водата, пуснах въжето. Трупът с дъската полетя отново в дълбините на кариерата. Лиса тръгна по ръба й към мястото, където стояха Бойд, Лола и Брад. На минаване покрай Брад му смигна, отправи му въображаем изстрел и духна въображаем дим от показалеца си. В този момент си пожелах да беше моя дъщеря. Отправи се по пътеката, по която Брад ни беше довел, без да се обяснява и да подканя да я последваме, но ние, естествено, го сторихме, поехме по следите й в калта и се опитахме да я настигнем, като мрънкащият Брад бе побутван с пистолет, за да върви напред.

С Лола бяхме достатъчно наясно, че да я последваме без въпроси. Дадохме знак на Бойд с пръсти пред устните и той да запази мълчание. Върнахме се чак до сградата на училището, прекосихме малка площ за паркиране и поехме по гориста пътека, в края на която имаше открито пространство под клоните на върба. Бременната Лиса крачеше като разгневена котка и когато Бойд понечи да каже нещо, аз му шътнах.

Отново поехме след младата ни водачка обратно по гористата пътека до училището. Там спряхме пред едно от крилата в очакване на инструкции, всички вперили очи в Лиса. Лола бе настанила окования с белезници Брад в багажното пространство на форда с крака, привързани към кука.

— Не знам къде работи Доктора. Къде е Дороти? Трябва да е заминала с вана — каза ми Лиса.

— За какво говориш? Кой е Доктора? — попитах.

— Онзи, който изражда бебетата — уточни Лиса.

— Онова момиче Дороти… Братовчед ми я откара в спешното отделение.

Лиса кимна в знак на одобрение.

Канех се да задам още въпроси, но зърнах с крайчеца на окото си как Лола души по посока на друга врата в друго крило. Изглеждаше като изпаднала в транс от нещо зад вратата и влезе в сградата, без да даде знак на мен или на някой от другите да я последва.

— Вероятно е подушила гадняра, когото изгорих в затворническата си килия. Кажете й да не пипа водата. Може още да тече ток.

Зад мен Бойд промърмори:

— Аха, ясно. Ей за тази миризма ви разправях. Вратата горе е заключена.

Лиса ми подаде ключовете, които стискаше в ръка.

Изтичах след Лола.

Всякакви истории за циркови мечки, облечени в пембе, бледнеят пред онова, което заварихме на третия етаж.

* * *

След като с Лола видяхме каквото видяхме в стаята, където Лиса бе държана като затворничка, момичето не се разпростря в подробности. Каза ми само:

— Агент, трябва да им устроим ужилване този следобед. Аз ще ги примамя. Вие ще ги заловите.

Лола вече бе убедена и кимаше в знак на съгласие с всичко, което поискаше нашата млада майка. Партньорката ми надушваше кръв и копнееше да я изгълта на големи глътки.

— Агенти, предвидено беше и аз да правя компания на онова момиче в кариерата. — Тя поглади корема си, сякаш прегръщаше бебето. — Нямам думи да изразя омразата си към тези хора. Видяхте на какво съм способна, какво сторих с онзи негодник горе. Искам да ги съсипя. И ще го постигна. Ще ги открия и ще ги отровя бавно, ако не се съгласите да им заложим капан и да ги арестувате всичките още днес. Аз трябва да съм примамката. Това е единственият начин. Хиляди пъти съм го премисляла.

Не се съмнявах, че действително го е направила.

— Лиса, кажи ни какъв е планът ти — подкани я Лола.

С гримаса, за която впоследствие научих, че се равнява на широка усмивка у лишеното от чувства момиче, Лиса събра вежди и леко повдигна брадичка към Лола. Знак за респект. Знак за благодарност.

Лиса изложи плана си в подробности. Беше прост по същество. Каза, че трябва да принудим Брад с пистолет, опрян в слепоочието му, да се обади на Доктора и да му съобщи, че тя ражда.

— Доктора пътува с Очевидната двойка и ще ги доведе със себе си, тъй като нямат търпение да вземат бебето ми. Ще ги спипаме всичките накуп. Разбрано?

Споразумяхме се, че ще разположим подкреплението ми от агенти, които щяха да пристигнат съвсем скоро, да наблюдават хотела на Очевидната двойка и кабинета на Доктора, и то преди да накараме Брад да се обади, за да не би съучастниците му да са известени за действителното развитие на събитията. Много исках планът на Лиса да проработи и да ги заловим всичките заедно в „Апълтрий“ по няколко причини.

„Апълтрий“ беше с изолирано разположение и при евентуална престрелка нямаше да пострадат цивилни.

Фактът, че щяха да се явят тук при повикване от Брад, щеше да е солидна улика за участието им в заговора.

Лиса поиска да ги види лице в лице в обстановка без ограниченията на съда и затвора, както и без свидетели, и аз се съгласих, че го заслужава.

По-късно узнах достатъчно подробности, за да разбера какво имаше предвид Лиса с названията Доктора и Очевидната двойка. Тя ми обясни също така, че Брад не е „Рон Смит“ — Динг-Донг — както аз си мислех, а неговият брат близнак. Естествено, бях шокиран и горях от нетърпение да й задам милион въпроси. Но на момента просто казах:

— Добре, нека преговорим плана ти още веднъж.

Нямаше начин да вмъкна свои кроежи във войната на Лиса. Явявах се просто неин войник. Лола на драго сърце прие ролята на снайперист в ябълково дърво в съседната овощна градина. С неохота й припомних, че не бива да стреля, ако бандата, която очаквахме, е невъоръжена. Лявата й ноздра потрепна, като че се канеше да излае, а пръстът й се обви по-плътно около спусъка. Оставих я на дървото с надежда, че ще се подчини на командата, но вече кроях планове как да й осигуря алиби, ако не го стори.

Обадих се на подкреплението си и уговорих с тях среща у братовчеда Боби, за да предам Брад на единия екип и да инструктирам другия къде да заеме снайперистки позиции. Не споменах за проваления опит на Брад „да избяга“ от колата, където го бяхме вързали, пристегнат с белезници; не споменах и частната сделка, която сключихме с него. Частна сделка между мен, Брад и Лиса. Махнахме му шала от устата, преди да го предадем на другите агенти — те стриктно следваха протокола и не биха запушили устата на пленник — вследствие на което бях принуден да му слушам дудненето, че имал дупка в лицето, и чак ми се прищя да го бях оставил на дъното на кариерата. Влудяваше ме с модулациите си между момичешки дискант и тембър на побъркан демон, докато го бутах към къщата на братовчеда Боби. Минахме покрай мучаща крава, а той се обърна към нея и рече:

— Беси, каква си ми хубавица ти. — След което ревна: — Ще направя телешки стекове от децата ти, мръснице!

Сериозно се разтревожих, че ще се позове в съда на невменяемост.

Всичко мина точно според предвижданията на Лиса. Доктора довтаса в шоколадовокафяво елдорадо, в което се возеше и Очевидната двойка. Господин Очевиден и съпругата му, госпожа Очевидна, бяха отседнали в местен хотел, наименуван по една ирония „Веселия щъркел“, да чакат появата на белия свят на своето вързопче открадната радост. Възнамеряваха да духнат в Чили в шикозната си планинска вила, сгушена сред пет лозя, и да се наслаждават на блаженство в Южното полукълбо. Руси бебчета щяха да са последният щрих в техния пълен с картини и скулптури дом, буквално подобен на замък. С Лола бяхме допуснати да го посетим, докато наш екип правеше инвентаризацията. Открихме толкова много документални улики, свързващи ги с нашето престъпление и с няколко други — като кражби от голям мащаб на произведения на изкуството — че им изгубихме бройката.

В деня, в който ги заловихме, Лола скочи от дървото и взе да рита пръст в очите им, задето я бяха ограбили от шанса да ги очисти, като бяха цъфнали напълно заблудени и невъоръжени.

— Шах — отсече Лиса, докато поставях белезниците на Доктора.

Бидейки нелош шахматист, се почудих защо тя не каза „шах и мат“ в смисъл на „играта свърши“, но скоро узнах, че Лиса е предвидила още нещо за Доктора.