Джон Гришам
Остров Камино (90)

5

Във вторник, 19 юли, Брус Кейбъл излетя от Джаксънвил за Атланта, качи се на самолета на „Еър Франс“ до Париж и после уби два часа преди полета си за Ница. Пристигна там в осем сутринта и взе такси до Отел ла Перуз, изискан бутиков хотел на морския бряг, който двамата с Ноел бяха открили по време на първото си пътуване до Франция преди десет години. Тя го чакаше във фоайето и изглеждаше досущ като французойка с късата си бяла рокля и елегантна сламена шапка с широка периферия. Целунаха се и се прегърнаха, все едно не се бяха виждали от години, и, хванати за ръце, излязоха на терасата край басейна, където си наляха шампанско и отново се целунаха. Когато Брус огладня, се качиха в стаята си на третия етаж и си поръчаха обяд с румсървис. Хапнаха на терасата, като се припичаха на слънце. Под тях плажът се стелеше на километри, а отвъд него Лазурният бряг блещукаше на сутрешното слънце. Брус не беше имал почивен ден от месеци и беше готов за сериозен отдих. След дълга дрямка умората от часовата разлика се стопи и двамата слязоха край басейна.

Както винаги, той попита как е Жан-Люк и Ноел отговори, че е добре. Изпращал му поздрави. Тя го попита за Мърсър и Брус й разказа историята. Едва ли щяха да я видят отново.

Късно следобед излязоха от хотела и след пет минути пеша навлязоха в Стария град. Кварталът имаше формата на триъгълник, беше главната забележителност на града и бе построен преди векове. Понесоха се с тълпата, разглеждаха оживените открити пазари и витрините на бутиците по улиците, твърде тесни за автомобили, ядоха сладолед и пиха кафе в едно от многобройните заведения. Криволичиха по уличките и неведнъж се губеха, но не за дълго. Морето винаги се показваше зад някой ъгъл. Често вървяха ръка за ръка, близо един до друг и понякога изглеждаха прегърнати.