Джон Гришам
Остров Камино (86)

1

Дени беше на острова вече десет дни и започваше да губи търпение. Двамата с Рукър следяха Кейбъл и познаваха режима му — доста монотонна и проста задача. Следяха и Мърсър и познаваха и нейните навици. Също лесна задача.

Сплашването беше свършило работа при Оскар Стайн в Бостън и може би беше единственото им приемливо средство. Директна конфронтация, придружена от заплаха за насилие. И Кейбъл подобно на Стайн не можеше да изтича при ченгетата. Ако ръкописите бяха у него, щяха насила да го склонят за сделка. Ако не бяха, той най-вероятно знаеше къде са.

Кейбъл обикновено си тръгваше от работа в шест вечерта и се прибираше у дома. В шест без десет в понеделник следобед Дени влезе в книжарницата и се престори, че разглежда. За късмет, Кейбъл беше в сутерена, а служителите му знаеха, че не бива да разкриват този факт.

Късметът обаче току-що беше изневерил на Дени. След като месеци наред безпроблемно беше минавал през летища, митници и проверки за сигурност с фалшиви документи за самоличност, предрешен и по възможност плащайки в брой коли под наем и мотелски стаи, той се мислеше за много умен, дори за неуязвим. Но дори най-хитрите престъпници могат да бъдат заловени, когато бдителността им е приспана.

ФБР от години усъвършенстваше програма за разпознаване на лица — софтуер, наречен „Фейспринт“. Използваше алгоритъм за пресмятане на разстоянието между очите на субекта, носа и ушите му и за части от секундата го прилагаше към база данни от снимки, свързани с конкретното разследване. В случая с „Досието Гетсби“, както ФБР наричаше разследването на откраднатите ръкописи, базата данни беше относително малка. Включваше десетина снимки на тримата крадци на рецепцията на библиотека „Файърстоун“, но Джери Стийнгардън и Марк Дрискол вече бяха в ареста. Имаше и няколкостотин снимки на заподозрени, които се занимаваха с откраднати произведения на изкуството, артефакти и книги.

Когато Дени влезе в магазина, камерата, скрита в кутията на „Самотна гълъбица“, засне лицето му, както беше заснела и лицата на всеки друг клиент от обед същия ден. Изображението беше изпратено до лаптоп в буса от отсрещната страна на улицата и най-важното — в огромната криминалистична лаборатория на ФБР в Куонтико, Вирджиния. Намериха съвпадение. Сигнал алармира един криминалист. Броени секунди след влизането си в книжарницата Дени беше идентифициран като третия крадец от „Досието Гетсби“.

Двама бяха заловени. Четвъртият, Трей, се разлагаше на дъното на езерото в планината Поконо и никога нямаше да бъде открит и обвинен. Петият, Ахмед, още се криеше в Европа.

Петнайсет минути по-късно Дени излезе от книжарницата, зави зад ъгъла и се качи в хонда акорд от 2011 г. Вторият бус го проследи от разстояние, изгуби го, но после откриха колата на паркинга на мотел „Сийбриз“, на стотина метра от „Лайтхаус Ин“. Започнаха наблюдение.

Хондата беше наета от агенция в Джаксънвил, която рекламираше „таратайки под наем“ и не възразяваше срещу плащания в брой. Името на формуляра беше Уилбър Шифлет и управителят на фирмата призна пред ФБР, че шофьорската книжка, издадена в Мейн, му се е сторила фалшива. Шифлет беше платил хиляда долара в брой, за да наеме колата за две седмици, и се беше отказал от застраховката.

ФБР се изуми от това развитие, от невероятния си късмет. Защо крадецът ще се появи в книжарницата осем месеца след обира? Дали не държеше под око и Мърсър? Имаше ли връзка с Кейбъл? Имаше много озадачаващи въпроси, с които щяха да се заемат по-късно, но засега всичко доказваше убедително правотата на Мърсър. Поне един от ръкописите беше в сутерена.

По залез Дени излезе от стая №18, а Рукър се показа от съседната. Двамата извървяха стоте метра до „Сърф“, популярен открит бар и грил, където си поръчаха сандвичи и бира. Докато се хранеха, четирима агенти на ФБР влязоха, отидоха на рецепцията на мотел „Сийбриз“ и връчиха на управителя заповед за обиск. В стая №18 намериха под леглото спортен сак, в който имаше деветмилиметров пистолет, шест хиляди долара в брой и фалшиви шофьорски книжки от Тенеси и Уайоминг. Нищо обаче не издаваше истинската самоличност на Уилбър. В съседната стая агентите не намериха нищо ценно.

Когато Дени и Рукър се върнаха в мотела, бяха арестувани и откарани в пълно мълчание в отделни коли до офиса на ФБР в Джаксънвил. Агенти подготвиха документацията и снеха отпечатъци. Пуснаха отпечатъците и на двамата през базата данни и в десет вечерта истината излезе наяве. Отпечатъците на Дени от армейските архиви разкриха истинското му име: Денис Алън Дърбан, на трийсет и три години, роден в Сакраменто. Полицейското досие на Рукър го разобличи: Брайън Бейър, на трийсет и девет, роден в Грийн Бей, Уисконсин. И двамата отказаха да съдействат и бяха отведени в отделни килии. Ламар Брадшо реши да ги държи под ключ няколко дни и да не разгласява ареста им.

Мърсър беше с Илейн, Рик и Греъм в тайната квартира. Играеха карти и убиваха времето. Съобщиха им за арестите, но без подробности. Брадшо се обади в единайсет, разговаря с Илейн и попълни повечето празнини в сведенията им. Събитията се развиваха светкавично. Много въпроси обаче оставаха без отговор. Големият ден щеше да бъде утре. А по отношение на Мърсър Брадшо нареди:

— Махнете я от острова.