Джон Гришам
Остров Камино (83)

17

Брус Кейбъл се събуди в шест часа в апартамента си над книжарницата. Пи кафе и почете около час, преди да слезе в кабинета си. Включи компютъра и се зае да преглежда складовата наличност. Най-неприятната част от работата му беше да реши кои книги не се продават и трябва да се върнат на издателите. Те на свой ред щяха да възстановяват изразходваните от него средства. Всяка върната книга смяташе за свой провал, но след двайсет години почти беше привикнал с процедурата. Около час обикаля празната книжарница. Махаше книги от рафтовете и от масите и ги трупаше на печални купчинки в склада.

В 8:45 се върна в апартамента си, бързо взе душ, облече обичайния си костюм и точно в девет запали лампите и отвори входната врата. Двамата продавачи се появиха навреме. Трийсет минути по-късно Брус слезе в сутерена и отключи металната врата към склада на Ноел. Джейк вече беше там и ковеше с пирончета гърба на стара лежанка. Писалището на Мърсър беше готово и чакаше отстрани.

След като размениха няколко любезности, Брус каза:

— Нашата приятелка госпожа Ман в крайна сметка няма да купи писалището. Ноел иска да го изпратиш на един адрес във Форт Лодърдейл. Свали краката и му намери сандък.

— Добре. Днес ли? — попита Джейк.

— Да, поръчката е бърза. Заемай се.

— Добре, господине.