Джон Гришам
Остров Камино (78)

12

Неделята започна почти по същия начин като събота, но без махмурлук. Брус поднесе закуска в леглото, палачинки и наденички, и двамата един час преглеждаха „Ню Йорк Таймс“. Когато наближи обед, Мърсър вече се нуждаеше от почивка. Канеше се да започне да се сбогува, когато Брус каза:

— Виж, днес следобед нямам достатъчно персонал в магазина, а ще е пълно с хора. Трябва да отида на работа.

— Чудесна идея. Сега, като вече знам правилата за писане на художествена литература, трябва да нахвърлям някои неща.

— Винаги на твоите услуги — каза той с усмивка и я целуна по бузата.

Смъкнаха подносите в кухнята и заредиха миялната. Брус влезе в голямата спалня на втория етаж, а Мърсър се върна в кулата, където се облече бързо и си тръгна без повече сбогувания.

Дори да беше постигнала нещо през уикенда, то не беше очевидно. Играта в леглото със сигурност беше забавна и вече познаваше Брус много по-добре от преди, но не беше там заради секса, нито за да пише романа, който й беше предложил. Плащаха й много пари, за да събира улики и евентуално да разкрие едно престъпление. А в това отношение имаше усещането, че не е свършила почти нищо.

В стаята си облече бански, полюбува се на тялото си в огледалото и се опита да си припомни всички прекрасни неща, които Брус беше казал за него. Беше стройно, с тен и тя доста се възгордя, че най-накрая го беше използвала. Облече бяла памучна риза, грабна сандалите си и се отправи на дълга разходка по брега.