Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Camino Island, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Надежда Розова, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 21гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джон Гришам
Заглавие: Остров Камино
Преводач: Надежда Розова
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново
Излязла от печат: 17.07.2017
Редактор: Кристин Василева
Технически редактор: Вяра Николчева
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-432-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2653
История
- —Добавяне
9
Мърсър преседя във ваната цял час, после внимателно стана. Намери бял халат да виси на вратата на банята и го облече. В едно чекмедже откри няколко нови четки за зъби. Отвори едната, изми си зъбите и се почувства много по-добре. Взе бельото си и намери чантата си до шортите и блузата. Извади айпада, опря възглавниците на таблата, настани се удобно в леглото и се върна на своя облак.
Четеше, когато чу шум на вратата. Брус влезе с поднос за закуска, който постави с усмивка до нея.
— Бекон, бъркани яйца, кифлички с конфитюр, силно кафе и един коктейл „Мимоза“ за разкош.
— Не съм сигурна, че точно в този момент имам нужда от още алкохол — отговори Мърсър.
Храната изглеждаше и ухаеше вкусно.
— За изтрезняване. Ще ти се отрази добре.
Брус изчезна за секунда и се върна с поднос за себе си. Когато се разположи до нея — двамата с еднакви халати, поднос до поднос — той вдигна издължената си чаша и каза:
— Наздраве.
Отпиха и започнаха да се хранят.
— Значи това е прочутата Писателска стая — каза Мърсър.
— Чувала ли си за нея?
— Падението на не едно клето момиче.
— И винаги доброволно.
— Значи е вярно. Ти водиш момичета, а Ноел води момчета?
— Така е. Кой ти го каза?
— Че откога писателите могат да пазят тайна?
Брус се засмя и пъхна ивичка бекон в устата си. След още две глътки мимоза бученето в ушите й отново се появи, защото остатъците от снощния ром се смесиха с току-що изпитото шампанско. За щастие, дългата вана беше успокоила стомаха й и храната беше вкусна. Мърсър кимна към извитата стена с рафтове от пода до тавана и попита:
— Какви са тези книги? Още първи издания ли?
— Най-различни са, нищо истински ценно. Едно друго.
— Стаята е красива, сигурно Ноел я е обзавела.
— Хайде да забравим за нея засега. Сигурно с Жан-Люк имат късен обяд.
— И това не те притеснява?
— Ни най-малко. Хайде, Мърсър, вече водихме този разговор.
Няколко минути се храниха мълчаливо, пренебрегвайки кафето, но не и коктейлите си. Под завивките той започна да гали нежно бедрото й.
— Не помня кога за последен път правих секс с махмурлук.
— О, аз го правя постоянно. Всъщност е най-доброто лекарство.
— Ти би трябвало да знаеш.
Той се измъкна от леглото и остави подноса си на пода.
— Допий коктейла си.
Тя го послуша. Той взе и нейния поднос и го остави отстрани, после съблече халата си и го метна върху леглото. Помогна й да свали своя и след малко двамата бяха прелестно голи и потънали дълбоко под завивките.