Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Camino Island, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 21гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2017)
Разпознаване, корекция и форматиране
taliezin(2017)

Издание:

Автор: Джон Гришам

Заглавие: Остров Камино

Преводач: Надежда Розова

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново

Излязла от печат: 17.07.2017

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Вяра Николчева

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-432-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2653

История

  1. —Добавяне

9

Мърсър преседя във ваната цял час, после внимателно стана. Намери бял халат да виси на вратата на банята и го облече. В едно чекмедже откри няколко нови четки за зъби. Отвори едната, изми си зъбите и се почувства много по-добре. Взе бельото си и намери чантата си до шортите и блузата. Извади айпада, опря възглавниците на таблата, настани се удобно в леглото и се върна на своя облак.

Четеше, когато чу шум на вратата. Брус влезе с поднос за закуска, който постави с усмивка до нея.

— Бекон, бъркани яйца, кифлички с конфитюр, силно кафе и един коктейл „Мимоза“ за разкош.

— Не съм сигурна, че точно в този момент имам нужда от още алкохол — отговори Мърсър.

Храната изглеждаше и ухаеше вкусно.

— За изтрезняване. Ще ти се отрази добре.

Брус изчезна за секунда и се върна с поднос за себе си. Когато се разположи до нея — двамата с еднакви халати, поднос до поднос — той вдигна издължената си чаша и каза:

— Наздраве.

Отпиха и започнаха да се хранят.

— Значи това е прочутата Писателска стая — каза Мърсър.

— Чувала ли си за нея?

— Падението на не едно клето момиче.

— И винаги доброволно.

— Значи е вярно. Ти водиш момичета, а Ноел води момчета?

— Така е. Кой ти го каза?

— Че откога писателите могат да пазят тайна?

Брус се засмя и пъхна ивичка бекон в устата си. След още две глътки мимоза бученето в ушите й отново се появи, защото остатъците от снощния ром се смесиха с току-що изпитото шампанско. За щастие, дългата вана беше успокоила стомаха й и храната беше вкусна. Мърсър кимна към извитата стена с рафтове от пода до тавана и попита:

— Какви са тези книги? Още първи издания ли?

— Най-различни са, нищо истински ценно. Едно друго.

— Стаята е красива, сигурно Ноел я е обзавела.

— Хайде да забравим за нея засега. Сигурно с Жан-Люк имат късен обяд.

— И това не те притеснява?

— Ни най-малко. Хайде, Мърсър, вече водихме този разговор.

Няколко минути се храниха мълчаливо, пренебрегвайки кафето, но не и коктейлите си. Под завивките той започна да гали нежно бедрото й.

— Не помня кога за последен път правих секс с махмурлук.

— О, аз го правя постоянно. Всъщност е най-доброто лекарство.

— Ти би трябвало да знаеш.

Той се измъкна от леглото и остави подноса си на пода.

— Допий коктейла си.

Тя го послуша. Той взе и нейния поднос и го остави отстрани, после съблече халата си и го метна върху леглото. Помогна й да свали своя и след малко двамата бяха прелестно голи и потънали дълбоко под завивките.