Джон Гришам
Остров Камино (72)

6

Вече беше тъмно, когато се срещнаха на плажа. Приливът беше в ниската си точка, брегът беше широк и пуст. Светлината на пълната луна блещукаше по водата. Илейн беше боса, Мърсър също събу сандалите си. Закрачиха покрай водата като стари приятелки.

Съгласно инструкциите си Мърсър беше изчерпателна в имейлите, които изпращаше всяка вечер. Дори описваше подробно какво чете и какво се опитва да пише. Илейн знаеше почти всичко, но Мърсър не беше споменала опита на Кейбъл да я вкара в леглото си. Може би щеше да го спомене по-късно в зависимост от развоя на събитията.

— Кога пристигна на острова? — попита Мърсър.

— Днес следобед. Последните два дни прекарахме в офиса с екипа и всичките ни експерти — технически, оперативни, дори с шефа ми, собственика на фирмата.

— Имаш шеф?

— О, да. Аз ръководя проекта, но шефът ми ще вземе окончателното решение, когато стигнем дотам.

— Докъде?

— В момента не сме сигурни. Това е шестата седмица и, честно казано, още не сме наясно какво следва. Ти си великолепна, Мърсър, и постигна наистина забележителен напредък. Много сме доволни. След като разполагаме със снимките и видеото, а ти успя да влезеш в кръга на Кейбъл, вече обсъждаме следващия си ход. Чувстваме се доста по-уверени, но все пак имаме да изминем още път.

— Ще стигнем където трябва.

— Обожаваме увереността ти.

— Благодаря — отвърна равнодушно Мърсър. — Имам въпрос. Не съм сигурна, че е разумно да продължавам тази маневра с романа за Зелда и Хемингуей. Просто ми се струва твърде удобно, докато Кейбъл държи ръкописите на Фицджералд. На прав път ли сме?

— Но романът беше негова идея.

— Може само да ми пуска въдица, да ме проверява.

— Имаш ли причина да смяташ, че те подозира?

— Всъщност, не. Прекарах известно време с Брус и мисля, че донякъде го опознах. Много е умен, има бърза мисъл и е обаятелен, освен това е откровен и предразполагащ. Може и да върши някои измами в бизнеса си, но не и когато работи с приятели. Понякога е болезнено откровен и не понася глупаци, но у него има нещо неподправено мило. Допада ми, Илейн, той също ме харесва и иска да се сближим. Ако стане подозрителен, мисля, че бих забелязала.

— Имаш ли намерение да се сближиш повече с него?

— Ще видим.

— Той лъже за брака си.

— Така е. Винаги нарича Ноел своя съпруга. Допускам, че си права да твърдиш, че в действителност не са женени.

— Казала съм ти всичко, което ни е известно. Няма данни нито във Франция, нито тук да има брачно свидетелство. Възможно е да сключили брак в някоя друга страна, но не така представят нещата.

— Не знам доколко бихме могли да се сближим и не съм сигурна, че е възможно това да се планира. Искам само да кажа, че според мен го познавам достатъчно добре, за да доловя евентуален скептицизъм.

— Тогава се придържай към неговото предложение за романа ти. Така ще имаш шанс да говориш за Фицджералд. Дори е добра идея да напишеш първата глава и да му я дадеш да я прочете. Ще можеш ли да го направиш?

— О, разбира се. Всичко е измислица. Напоследък нищо в живота ми не е реално.