Джон Гришам
Остров Камино (70)

4

Вторник, пети юли. Тълпите се бяха пръснали, плажът отново беше празен. Островът бавно се събуждаше под огненото слънце и се опитваше да се отърси от махмурлука на дългия празничен уикенд. Мърсър седеше на тясното канапе и четеше „Парижката съпруга“, когато получи сигнал за пристигнал имейл. Беше от Брус и гласеше:

„Отбий се в книжарницата, когато си в града“.

Тя отговори:

„Добре. Става ли нещо?“.

„Имам нещо за теб. Малък подарък“.

„Скучно ми е. Ще дойда след час-два.“

Книжарницата беше празна, когато Мърсър влезе. Служителката на щанда й кимна, но изглеждаше твърде сънена да говори. Мърсър се качи на горния етаж, поръча лате и си взе вестник. След броени минути чу стъпки откъм стълбището. Знаеше, че са на Брус. Костюмът му днес беше жълт, с малка папийонка в зелено и синьо. Елегантен както винаги. Той си взе кафе и двамата излязоха на терасата над Трета улица. Нямаше никой друг. Настаниха се на сянка на маса под вентилатора и засърбаха кафетата си. Брус й подаде подаръка. Очевидно беше книга, увита в синьо-бялата хартия на магазина. Мърсър разкъса хартията — „Клуб «Радост и късмет»“ на Ейми Тан.

— Първо издание с автограф — поясни Брус. — Спомена я като една от любимите си съвременни писателки, затова я издирих.

Мърсър остана безмълвна. Нямаше представа колко струва книгата и не възнамеряваше да пита, но беше ценно първо издание.

— Не знам какво да кажа, Брус.

— „Благодаря“ винаги върши работа.

— Струва ми се недостатъчно. Наистина не мога да я приема.

— Твърде късно. Вече я купих и ти я връчвам. Приеми го като подарък за добре дошла на острова.

— В такъв случай — благодаря.

— Няма за какво. Първият тираж бил трийсет хиляди, така че книгата не е рядкост. В крайна сметка са продадени половин милион екземпляра с твърди корици.

— Авторката идвала ли е в книжарницата ти?

— Не, не ходи често на турнета.

— Това е невероятно, Брус. Не биваше.

— Но го направих и това е началото на колекцията ти.

Мърсър се засмя и остави книгата на масата.

— Не бих казала, че мечтая да колекционирам първи издания. Твърде са скъпи за мен.

— Е, и аз не бях мечтал да колекционирам. Просто се случи. — Той погледна часовника си и попита: — Гладна ли си?

— Аз съм писателка без договор и краен срок.

— Хубаво. Не съм разказвал историята често, но бих искал да ти кажа как започнах да колекционирам книги.

Брус отпи от кафето си, облегна се на стола, кръстоса крака и разказа как е намерил редките книги на покойния си баща и е взел няколко.