Джон Гришам
Остров Камино (7)

7

Спирането на електрозахранването задейства няколко аларми в засегнатите сгради. В четири сутринта някакъв електроинженер успя да прегледа мрежата на колежа и откри проблема. Електричеството беше възстановено във всички сгради освен в библиотеката. Началникът на охраната изпрати там трима служители. Отне им десет минути да открият причината за тревогата.

По това време бандата вече беше спряла в евтин мотел до междущатска магистрала 295, близо до Филаделфия. Паркираха буса до тир, далече от единствената охранителна камера, контролираща паркинга. Марк извади бял спрей и напръска надписите на двете врати. В стаята, в която двамата с Трей бяха отседнали предишната нощ, мъжете бързо се преоблякоха в ловни костюми и натъпкаха всичките си дрехи от обира в друг брезентов чувал — джинси, маратонки, спортни якета, черни ръкавици. В банята Джери забеляза малката драскотина на лявата си китка. Беше я притискал с палец, докато пътуваха към мотела, и сега установи, че има повече кръв, отколкото беше допускал. Избърса я с хавлиена кърпа и се зачуди дали да спомене на другите. Не сега, може би по-късно.

Тихо изнесоха всичките си вещи от стаята, угасиха лампите и си тръгнаха. Марк и Джери се качиха в нов пикап, купен на лизинг и шофиран от Дени, и последваха Трей и буса извън паркинга, по улицата и после на магистралата. Заобиколиха северните покрайнини на Филаделфия и навлязоха дълбоко в Пенсилвания. Близо до Куейкъртаун намериха избрания второкласен път и пътуваха по него километър и половина, докато настилката стана от чакъл. Наоколо нямаше никакви къщи. Паркираха буса в плитка клисура, свалиха откраднатите номера, поляха с бензин чувалите с дрехите, инструментите, мобилните си телефони, радиостанциите и дрехите и драснаха клечката. Всичко лумна на мига и докато се отдалечаваха с пикапа, четиримата бяха сигурни, че са унищожили уликите. Ръкописите бяха на сигурно място между Трей и Марк на задната седалка.

Над възвишенията бавно пропълзяваше светлина. Утрото настъпваше. Мъжете пътуваха мълчаливо и оглеждаха внимателно всичко наоколо. Нямаше много за гледане. От време на време се разминаваха с някоя кола, мярваха някой фермер, запътил се към плевнята си, който дори не поглеждаше към шосето, старица, която прибираше котката си от верандата. Близо до Бетлехем поеха по шосе 78 и се отправиха на запад. Дени спазваше ограничението на скоростта. Не бяха виждали полицейска кола, откакто бяха излезли от кампуса на Принстън. Отбиха се през гишето за автомобили на една закусвалня за пилешки сандвичи и кафе, после се отправиха на север по шосе 81 към Скрантън.