Джон Гришам
Остров Камино (67)

1

Поканата беше за вечеря без алкохол. Защото Анди Адам също беше поканен и Брус настояваше тази вечер да не се поднася алкохол. А и защото писателката, пристигнала да представи книгата си, някоя си Сали Аранча, се беше отказала от алкохола преди няколко години и предпочиташе да страни от него.

По телефона Брус осведоми Мърсър, че на Анди му предстои отново да влезе в клиника и отчаяно се старае да остане трезвен, докато го заключат. Мърсър прояви услужливост и охотно се съгласи да спазва правилата.

Госпожа Аранча очарова публиката си от петдесетина човека, като представи творбата си и прочете кратък откъс от нея. Градеше си име в криминалната литература с поредица за жена частен детектив в Сан Франциско, нейния роден град. Мърсър беше прегледала книгата следобед и докато гледаше и слушаше Сали, си даде сметка, че главната героиня много прилича на самата писателка: на четирийсет и няколко, бивша алкохоличка, разведена, без деца, умна и с бърза мисъл, съобразителна и корава и, разбира се — много привлекателна. Издаваше книга веднъж годишно, правеше големи рекламни обиколки и винаги се отбиваше в „Бей Букс“, обикновено докато Ноел беше извън града.

След представянето четиримата отидоха пеша до „Льо Роше“, малък френски ресторант с добро име. Брус побърза да поръча две бутилки газирана вода и върна винения лист на сервитьорката. Анди се озърна няколко пъти към другите маси. Изглежда, страшно му се искаше да вземе чаша вино, но просто добави резенче лимон към водата си и се успокои. Спореше с издателя си относно договора за най-новата си книга, защото авансът беше по-малък, отколкото за предходните. С приятно чувство за хумор и самоирония разказа как обикалял от издател на издател в Ню Йорк и на всички им било дошло до гуша от него. Бил ги подвеждал до един. Докато се занимаваха с ордьоврите си, Сали разказа за мъките да си намери издател. Първият й роман бил отхвърлен от десетина агенти и още повече издатели, но тя продължила да пише. И да пие. Първият й брак се разпаднал, когато спипала мъжа си в изневяра, и животът й тръгнал надолу. Вторият и третият й роман също били отхвърлени. За щастие, се намесили приятели и тя намерила сили да престане да пие. В четвъртия си роман се върнала към криминалния жанр, създала главната си героиня и изведнъж агентите започнали да я търсят. Откупили правата за филмирането и Аранча се изстреляла нагоре. Сега, след вече осем книги, поредицата беше наложена и популярността й растеше.

Сали разказваше историята си с намек за самодоволство и Мърсър не успя да овладее леката си завист. Сали се занимаваше само с писане. Приключила беше с нископлатената работа и заемите от родителите и пишеше по една книга годишно. Звучеше лесно. И Мърсър охотно би признала, че всеки писател, с когото се е срещала, изпитва някаква завист — такива си бяха.

Разговорът неочаквано се насочи към пиенето и Анди призна, че има проблеми. Сали изрази съчувствие, но и строгост. И му даде съвет. Самата тя беше трезва вече седем години и промяната беше спасила живота й. Говори разпалено и Анди й благодари за откровеността. Мърсър имаше чувството, че се намира на среща на „Анонимните алкохолици“.

Очевидно Брус много харесваше госпожа Аранча и в хода на вечерята Мърсър усети, че не се радва на внимание от негова страна. Не ставай глупава, каза си тя, те се познават от години. Но след като й хрумна тази мисъл, вече не можеше да се отърси от нея и всичко стана още по-очевидно — поне за Мърсър. Брус няколко пъти докосна Сали — нежно потупване по рамото, задържане на дланта му там.

Пропуснаха десерта и Брус плати сметката. Докато крачеха по главната улица, той каза, че трябва да се отбие в книжарницата да нагледа нощния служител. Сали отиде с него. Всички си пожелаха „лека нощ“, а Сали обеща на Мърсър да й изпрати имейл и да поддържат връзка. Мърсър вече се отдалечаваше, когато Анди попита:

— Ей, имаш ли време за едно питие?

Тя спря и се обърна към него.

— Не, Анди, идеята не е добра. Не и след вечеря.

— Кафе, не алкохол.

Беше малко след девет и Мърсър нямаше какво да прави. Може би кафето с Анди щеше да запълни вечерта. Пресякоха и влязоха в празно кафене. Баристата ги осведоми, че затваря след половин час. Поръчаха си по чаша безкофеиново кафе и седнаха на маса на открито. Срещу книжарницата. Няколко минути по-късно Сали и Брус излязоха и поеха по улицата в посока Марчбанкс Хаус.

— Тя ще пренощува в дома му — отбеляза Анди. — Много писателки го правят.

Мърсър обмисли думите му и попита:

— Ноел фигурира ли в този план?

— Ни най-малко. Брус си има любимки. Ноел си има свои любимци. Най-горе в кулата има кръгла стая, известна като Писателската стая. Оживена дейност кипи там.

— Май не разбирам — каза Мърсър, при все че идеално разбираше.

— Имат отворен брак, Мърсър, приемат и дори насърчават съществуването на други партньори. Допускам, че се обичат, но правила няма.

— Доста е странно.

— Не и за тях. Изглеждат щастливи.

Най-сетне потвърждение на някоя от клюките, с които разполагаше Илейн.

— Една от причините Ноел да прекарва толкова много време във Франция е, че отдавна има любовник там. Мисля, че и той е женен.

— Ама защо не! Разбира се, че ще е женен.

— Ти никога не си била омъжена, нали?

— Не.

— Е, аз опитах два пъти и не съм сигурен, че го препоръчвам. А излизаш ли с някого в момента?

— Не. Последното ми гадже си тръгна преди година.

— Запозна ли се с някой интересен човек тук?

— Разбира се. С теб, Брус, Ноел, Майра, Лий, Боб Коб. Има много интересни хора.

— А с някой, с когото ти се иска да излезеш на среща?

Той беше с петнайсет години по-възрастен от нея и пиеше здравата, биеше се по баровете и си имаше белези за доказателство. Този грубиян не предлагаше нищо интересно.

— Да не би да ме сваляш, Анди?

— Не. Просто си мислех да те изведа на вечеря някой път.

— А не заминаваш ли скоро за… как се изрази Майра… „лагер без пиячка“?

— След три дни и адски се старая да остана трезвен дотогава. Не е лесно. Всъщност сърбам хладко кафе без кофеин и се опитвам да си представя, че е водка с много лед. Почти усещам вкуса й. Убивам време, защото не ми се прибира, въпреки че у дома няма нито капка. Докато идвах насам, минах покрай два магазина за алкохол, все още отворени, и здравата се борих със себе си, за да не се отклоня. — Гласът му заглъхна.

— Съжалявам, Анди.

— Недей. Просто не стигай дотук. Ужасно е.

— Иска ми се да можех да помогна.

— Можеш. Моли се за мен. Мразя се, задето съм толкова безволев.

И сякаш за да се отърси от кафето и от разговора, той внезапно скочи на крака и побърза да се отдалечи. Мърсър понечи да каже нещо, но не намери думи. Само го проследи с очи как завива зад ъгъла.

Тя занесе чашите обратно в кафенето. Улиците бяха притихнали, само книжарницата и сладкарницата за шоколадов фъдж бяха все още отворени. Колата й беше паркирана на Трета улица, но Мърсър, кой знае защо, я подмина. Стигна до края на пряката и продължи да крачи към Марчбанкс Хаус. Горе в кулата Писателската стая светеше. Тя позабави крачка и като по даден знак светлината угасна.

Мърсър си призна, че е любопитна, но дали би признала и че малко ревнува?