Джон Гришам
Остров Камино (63)

11

В осем часа на следващата сутрин Мърсър седеше до масичката, вперила поглед в океана и забравила за лаптопа. Мечтаеше за нещо, което не би могла да опише, ако я попитаха, когато я стресна телефонът. Беше Ноел, звънеше от Франция, където беше вече ранен следобед. Поздрави Мърсър със сърдечно „бонжур“ и се извини, че я безпокои във време за писане, но искала да я чуе, преди денят да превали. Обясни, че мъж на име Джейк ще бъде в магазина й на следващия ден и би могъл да се срещне с Мърсър. Джейк бил любимият й реставратор и бояджия и се отбивал от време на време. Щял да ремонтира някакъв бюфет в сутерена, така че моментът бил подходящ Мърсър да поговори с него за писалището. Магазинът щял да бъде затворен и заключен, но Джейк имал ключ. Мърсър й благодари и двете побъбриха няколко минути за едно друго във Франция.

Щом приключиха разговора, Мърсър се обади на Илейн Шелби, която беше във Вашингтон. Мърсър й беше изпратила дълъг имейл миналата нощ с всички подробности от събитията през деня и разговорите, така че Илейн беше съвсем наясно. И неочаквано прецени, че Мърсър би могла да огледа и двата сутерена в един и същ ден.

Мърсър звънна на Брус на обед и му каза, че приема предложението му за двете книги. Съобщи му, че на следващия ден ще се срещне с Джейк и може да мине през книжарницата да си получи чека. Освен това наистина много искала да види онзи екземпляр на „Спасителят в ръжта“.

— Идеално — отговори той. — Какво ще кажеш за обяд?

— Чудесно.