Джон Гришам
Остров Камино (6)

6

В три и половина Трей докладва:

— Тук нещата явно се успокояват. Вече минаха три часа, момчета. Как върви пробиването?

— Бавно — гласеше лаконичният отговор на Дени.

В трезора работата наистина вървеше бавно, но целеустремено. В първите четири отворени чекмеджета имаше още стари текстове — някои ръкописни, някои печатни — от известни писатели, които в момента не бяха важни. Накрая се натъкнаха на златна жила в петото чекмедже, когато Дени извади архивна кутия, досущ като останалите. Отвори я внимателно. От библиотеката бяха пъхнали обяснителна бележка, която гласеше: „Оригинален ръкопис на «Красиви и прокълнати» — Ф. Скот Фицджералд“.

— Бинго! — безстрастно установи Дени.

Извади две еднакви кутии от петото чекмедже, грижливо ги постави върху тясната масичка и ги отвори. Вътре бяха оригиналните ръкописи на „Нежна е нощта“ и „Последният магнат“.

Ахмед, все още неотлъчно до компютъра и вече с енергийна напитка с много кофеин, чу прекрасните думи:

— Добре, момчета, имаме три от петте. „Гетсби“ е тук някъде заедно с „Рая“.

— Още колко? — попита Трей.

— Двайсет минути — отговори Дени. — Качвай се в буса.

Трей нехайно прекоси кампуса, смеси се с навалицата от любопитни и позяпа малката армия от полицаи, които щъкаха напред-назад. Вече не се привеждаха, не се прикриваха, не притичваха, не се стрелваха зад автомобилите със заредени оръжия. Трей се измъкна, измина пеша около осемстотин метра, напусна кампуса и спря на Джон Стрийт, където се качи в бял товарен бус, на чиито предни врати пишеше „Печатница на Принстънския университет“. Беше номер дванайсет, каквото и да означаваше това, и много приличаше на микробуса, който Трей бе снимал седмица по-рано. Сега той го откара обратно в кампуса, като избягваше оживлението около Маккарън Хол, и паркира до товарната рампа зад библиотеката.

— Бусът е на място — докладва той.

— Тъкмо отваряме шестото чекмедже — отговори Дени.

Джери и Марк вдигнаха очилата си за нощно виждане и приближиха челниците към масата, а Дени предпазливо отвори архивната кутия. На фиша пишеше: „Оригинален ръкопис на «Великият Гетсби» — Ф. Скот Фицджералд“.

— Бинго — заяви той. — Гетсби е при нас, проклетото копеле.

— Уха! — възкликна Марк, макар че вълнението им беше напълно овладяно.

Джери извади единствената друга кутия в чекмеджето. Беше ръкописът на „Отсам рая“, първия роман на Фицджералд, издаден през 1920 г.

— Всичките пет са у нас — спокойно оповести Дени. — Да изчезваме от тук.

Джери прибра отново свредлата, бутилките с кислород и ацетилен и лостовете. Когато се наведе да вдигне брезентовия чувал, треска от третото чекмедже го одраска над лявата китка. Превъзбуден, той почти не забеляза и разсеяно потърка мястото за част от секундата, докато вземаше раницата си. Дени и Марк старателно прибраха петте безценни ръкописа в трите си студентски раници.

Крадците бързо напуснаха трезора, нарамили трофеите и инструментите си, и хукнаха нагоре по стълбите. Напуснаха библиотеката през вход, близо до товарната рампа, скрит от поглед от гъст обширен храсталак. Скочиха през задните врати в буса и Трей се отдели от рампата. След миг мина покрай двама охранители от кампуса в патрулка. Махна им нехайно, но те не отвърнаха.

Трей погледна колко е часът: три и четирийсет и две.

— Всичко е наред — Докладва той. — Напускаме кампуса с господин Гетсби и приятели.