Джон Гришам
Остров Камино (59)

7

Къщата много приличаше на магазина на Ноел — беше пълна догоре с рустикални мебели. Ноел я разведе набързо на първия етаж, после побърза да се върне в кухнята, за да провери нещо във фурната. Майра, Лий и Мърсър отнесоха питиетата си на задната веранда и си намериха по-прохладно място под един клатушкащ се вентилатор.

Беше лепкава гореща нощ и Ноел ги предупреди, че ще вечерят вътре.

Вечерта доби неочакван обрат, когато Брус се появи сам. Обясни, че гостът им страда от мигрена и е получил пристъп. Много се извинявал, но се налагало да полегне в тъмната си хотелска стая. Щом Брус си приготви питие и се присъедини към тях, Майра почна да плюе Залински:

— Искам да ми върнеш трийсетте долара, моля — заяви тя и стана ясно, че не се шегува. — Няма да прочета книгата му, дори ако ми опреш пистолет в слепоочието.

— Внимавай — предупреди я Брус. — Ако малката ми книжарница връщаше така пари, ти щеше да ми дължиш цяло състояние.

— Значи всички продажби са окончателни? — попита Мърсър.

— И още как.

— Е, ако ще ни принуждаваш да купуваме книгите, моля те, доведи свестни автори в книжарницата.

Брус се усмихна и погледна към Мърсър.

— Водим този разговор най-малко три пъти годишно, Мърсър. Майра, кралицата на критиките, не одобрява почти никой друг комерсиално ориентиран писател.

— Не е вярно — изстреля Майра в отговор. — Просто не си падам по шпионаж и цялата тази военна щуротия. Няма да пипна тази книга и не искам да ми грози къщата. Ще ти я продам обратно за двайсет долара.

— Стига, Майра — обади се Лий. — Винаги си твърдяла, че обичаш безпорядъка.

Ноел се присъедини към тях на верандата с чаша вино в ръка. Прояви загриженост за Залински и попита дали да не се обадят на свой приятел лекар. Брус отговори, че не се налага, Залински бил корав тип и щял да се погрижи за себе си.

— И на мен ми беше много скучен — додаде Брус.

— Как е книгата? — попита Мърсър.

— Попрескочих доста страници. Има много термини, авторът прекалено се перчи колко много знае за технологията, за техническите джаджи и за Тъмната мрежа. На няколко пъти, аха, да я зарежа.

— Е, аз пък изобщо няма да я започна, мамка му — отбеляза Майра през смях. — Освен това, честно казано, не очаквах вечерята с нетърпение.

Лий се приведе и погледна към Мърсър.

— Скъпа, пази си гърба от тези хора.

— Е, щом вече нямаш нищо против вечерята, да започваме.

В просторно помещение отзад, някъде между верандата и кухнята, Ноел беше подготвила масата — тъмна и кръгла, дървена, със странно съвременен вид. Всичко останало беше старо: от столовете с резбовани крака до фините френски прибори и големите керамични чинии. И тук всичко изглеждаше като излязло направо от страниците на някоя от нейните книги — твърде красив декор, за да го разваля човек с хранене.

Докато се настаняваха по местата си и доливаха чашите, Мърсър каза:

— Ноел, мисля да купя онова писалище.

— О, твое е. Наложи се да му сложа табелка „продадено“, защото много хора се опитаха да го купят.

— Ще отнеме малко време да намеря парите, но на всяка цена искам да го имам.

— И смяташ, че това ще излекува писателския ти блокаж? — попита Майра. — Стара маса от Франция?

— Кой казва, че имам писателски блокаж? — попита Мърсър.

— А как се нарича, когато не ти хрумва нищо, за което да пишеш?

— Ами например „суша“?

— Брус? Ти си специалистът.

Брус държеше голямата купа със салата, докато Лий си сипваше.

— „Блокаж“ звучи твърде жестоко. Мисля, че предпочитам „суша“. Но кой съм аз? Вие сте словотворците.

Майра се засмя без видима причина и се разбъбри:

— Лий, помниш ли, когато написахме три книги за един месец? За онзи противен издател, който отказа да ни плати, а агентът заяви, че не можем да се преместим другаде, защото му дължим три книги. Затова двете с Лий измислихме най-ужасните сюжети на света, наистина откачена работа, а аз траках на пишещата машина по десет часа на ден цял месец без прекъсване.

— Обаче имахме в готовност страхотен нов роман — уточни Лий и предаде нататък купата със салата.

— Да, да, беше ни хрумнала страхотна идея за полусериозен роман, но не искахме да го даваме на този скапан издател. Трябваше най-напред да се отървем от проклетия договор и да се преместим в по-хубаво издателство, което ще оцени гениалната ни идея. Това поне се получи. Две години по-късно трите ужасни книги се продаваха шеметно, страхотният ни роман — въобще не. Иди, че разбери.

— Иска ми се обаче да боядисам писалището — каза Мърсър.

— Ще разгледаме различни цветове — кимна Ноел. — И ще намерим идеалния за вилата.

— Виждала ли си я? — попита Майра с шеговита изненада. — Ние не. Кога ще видим вилата?

— Скоро — уверя я Мърсър. — Ще организирам вечеря.

— Кажи им добрата новина, Ноел — подкани я Брус.

— Коя добра новина?

— Недей да скромничиш. Преди няколко дни богато семейство от Тексас изкупи цялата стока на Ноел. Магазинът буквално се изпразни.

— Жалко, че не колекционират книги — обади се Лий.

— Запазих писалището — каза Ноел на Мърсър.

— Ноел ще затвори за един месец, за да отскочи до Франция и да зареди със стока.

— Много мили хора и много разбират от антикварни мебели — каза Ноел. — Ще се срещнем в Прованс, за да си купят още неща.

— Звучи забавно — каза Мърсър.

— Защо не дойдеш с мен? — покани я Ноел.

— Защо не? — обади се Майра. — Романът ти и бездруго не върви.

— Стига, Майра — скастри я Лий.

— Ходила ли си в Прованс? — попита Ноел.

— Не, но винаги ми се е искало да го видя. Колко време ще останеш?

Ноел сви рамене. Явно сроковете нямаха значение.

— Може би около месец.

Тя погледна към Брус и двамата мълчаливо си казаха нещо, сякаш вече бяха обсъждали поканата. Мърсър го долови и побърза да откаже:

— По-добре да пестя за писалището си.

— Добър избор — похвали я Майра. — Най-добре остани тук да пишеш. Не че се нуждаеш от съвета ми.

— Не се нуждае — тихо се съгласи Лий.

Голяма купа ризото със скариди и панерче с хляб тръгнаха да обикалят масата, а след няколко минути Майра заговори с пълна уста:

— Ето как трябва да постъпим според мен — поде тя, мляскайки. — Много е необичайно и не съм го правила преди, което е още по-основателна причина да го направя сега, нали разбирате? Да нагазя в непознати води. Трябва да осъществим литературна интервенция още сега, край тази маса. Мърсър, ти си тук… откога, вече месец, а не си написала нито дума, която да става за продаване, а на мен, честно казано, ми писна да мрънкаш и да хленчиш, че не напредваш с романа. За всички ни е очевидно, че нямаш история, а тъй като не си издавала вече колко… десет години…

— По-скоро пет.

— Както и да е. Ясно е като бял ден, че ти трябва помощ. Затова предлагам да се намесим приятелски и да ти помогнем да си намериш сюжет. Виж колко таланти седят с теб на тази маса. Със сигурност ще успеем да ти зададем правилната посока.

— Е, едва ли ще стане по-зле — съгласи се Мърсър.

— Значи разбираш. Целта е да ти помогнем — каза Майра и шумно отпи бира от бутилката. — Така, за целите на тази намеса трябва да установим някои параметри. Първото и най-важно е да решим дали ще пишеш висока литература, която не се продава, по дяволите, дори Брус няма да може да я продаде, или искаш да напишеш нещо по-популярно. Прочетох романа и разказите ти и изобщо не се изненадвам, че не се продават. Нали не ми се сърдиш? В крайна сметка това е интервенция, трябва да бъдем болезнено откровени. Нали никой не възразява срещу прямотата?

— Давай — усмихна се Мърсър.

Останалите кимнаха. Забавляваме се, хайде да чуем.

Майра лапна една вилица зелена салата и продължи тирадата си:

— Искам да кажа, че пишеш много красиво, момиче, някои от изреченията ти направо ме смразиха, което според някой може и да не е целта на хубавото изречение, но със сигурност пишеш страхотно и според мен си способна да напишеш всичко. Е, какво ще бъде — висока или популярна литература?

— Не може ли да бъде и двете? — попита Брус, който искрено се наслаждаваше на разговора.

— Да, за една шепа автори — отговори Майра. — Но за мнозинството отговорът е „не“. — Тя погледна към Мърсър. — Обсъждаме това вече десет години, още от първия ден на познанството ни. Но както и да е, да допуснем, че вероятно няма да съумееш да напишеш художествена проза, която едновременно да срази критиците и да ти донесе впечатляващи приходи от продажби. Между другото, изобщо не е въпрос на завист. Аз вече не пиша, моята кариера приключи. Не съм наясно с какво се занимава Лий напоследък, но със сигурност нищо не издава.

— Стига, Майра.

— Затова може да се каже, че и нейната кариера е приключила. И на двете не ни пука. Ние сме стари и имаме много пари, така че не става дума за съревнование. Ти си млада и талантлива, очаква те блестящо бъдеще, само трябва да измислиш за какво да пишеш. Затова осъществяваме тази интервенция, за да ти помогнем. Между другото, ризотото е много вкусно, Ноел.

— Трябва ли да отговоря? — попита Мърсър.

— Не, това е интервенция. От теб се очаква да седиш и да ни слушаш, докато те правим на пух и прах. Брус, ти започни. Какво трябва да пише Мърсър?

— Най-напред бих попитал какво четеш.

— Всичко на Ранди Залински — отговори Мърсър и ги разсмя.

— Клетникът лежи и страда от мигрена, а ние го търбушим на вечеря — отбеляза Майра.

— Бог да ни е на помощ — промърмори Лий.

— Кои са последните три романа, които си прочела? — попита Брус.

Мърсър отпи глътка вино и се замисли за секунда.

— Много ми хареса „Славея“ на Кристин Хана, а ми се струва, че книгата й се продаваше добре.

— Да, точно така — съгласи се Брус. — Вече има издание с меки корици и продължава да върви.

— Хареса ми, но човек не може да си изкарва прехраната с книги за Холокоста — отбеляза Майра. — Освен това, Мърсър, ти какво знаеш за Холокоста?

— Не казах, че искам да пиша за това. Хана е написала двайсет книги, все различни.

— Не съм сигурна, че могат да се определят като висока литература — уточни Майра.

— А сигурна ли си, че знаеш какво е висока литература? — попита Лий с усмивка.

— Това подъл удар под кръста ли беше, Лий?

— Да.

Брус си върна контрола с въпроса:

— Както и да е, а другите два романа?

— „Кълбо синя прежда“ от Ан Тайлър е един от любимите ми. Както и „Лароуз“ от Луиз Ърдрич.

— Все жени — отбеляза Брус.

— Да, рядко чета книги, написани от мъже.

— Интересно и умно, тъй като седемдесет процента от всички романи се купуват от жени.

— И трите ли се продават добре? — попита Ноел.

— О, да — отговори Брус. — Трите дами пишат хубави книги, които се продават добре.

— Ето на̀, планът е готов — каза Мърсър.

Брус погледна Майра и се ухили.

— Готово, успешна интервенция.

— Не бързай толкова. Ами кримките с убийства? — попита Майра.

— Не си падам — отговори Мърсър. — Умът ми не работи така. Не съм достатъчно изобретателна да пръскам улики и после да ги събирам.

— Съспенс? Трилъри?

— Не, не ми се удават заплетени сюжети.

— Шпионски романи?

— Падам си по женските работи.

— Хорър?

— Шегуваш ли се? Като се стъмни, ме е страх от собствената ми сянка.

— Любовни романи?

— Не познавам тематиката.

— Порно?

— Още съм девствена.

— Порното вече не се продава — додаде Брус. — Човек може да се докопа до всичко безплатно онлайн.

Майра въздъхна театрално:

— Ех, доброто старо време. Преди двайсет години с Лий пишехме знойни страници. Научна фантастика? Фентъзи?

— Не ги докосвам.

— Уестърни?

— Страх ме е от коне.

— Политически интриги?

— Страх ме е и от политиците.

— Е, положението се изясни. Явно си обречена да пишеш исторически романи за прецакани семейства. Хайде, залавяй се за работа. Отсега нататък очакваме напредък.

— Още утре сутринта се заемам — обеща Мърсър. — И благодаря.

— Няма нищо — отговори Майра. — Така и така сме на темата за интервенциите, някой да е виждал Анди Адам? Питам, защото срещнах бившата му в супермаркета преди няколко дни и според нея той не е много добре.

— Да кажем, че напоследък не остава трезвен — каза Брус. — Можем ли да помогнем с нещо?

— Не се сещам. В момента Анди е просто пияница и докато сам не реши да изтрезнее, няма да бъде нищо повече от пияница. Издателят му най-вероятно ще отхвърли последните му творения, което означава още проблеми. Тревожа се за него.

Мърсър наблюдаваше чашата с вино на Брус. Илейн няколко пъти беше споменала, че той прекалява с пиенето, но Мърсър не беше забелязала нищо такова. На вечерята у Майра и Лий, а също и тази вечер той отпиваше едва-едва от виното си, рядко си доливаше и напълно се владееше.

След като отметнаха Анди, Майра набързо обобщи последните новини около другите им приятели. Боб Коб плаваше с яхта край Аруба. Джей Аркълруд беше в Канада, в усамотение в хижата на свой приятел. Ейми Слейтър беше заета с децата, едно от които тренирало тийбол. Брус видимо се умълча. Стараеше се да попива клюките, но без да ги повтаря.

Ноел изглеждаше развълнувана, че й предстои да напусне Флорида за месец. Обясни, че в Прованс също е топло, но не толкова влажно. След вечеря отново покани Мърсър да отиде при нея за около седмица. Мърсър й благодари, но се извини, че трябва да работи над романа си. Освен това била притеснена финансово и трябвало да спестява за писалището.

— Твое е, скъпа — увери я Ноел. — Ще ти го пазя.

Майра и Лий си тръгнаха пеша към девет часа. Мърсър помогна на Брус и Ноел в кухнята и успя да се сбогува преди десет. Когато си тръгваше, Брус пиеше кафе в дневната, забол нос в някаква книга.