Джон Гришам
Остров Камино (58)

6

Писателят се казваше Рандал Залински и бързата проверка онлайн не разкри почти нищо. Кратката му биография беше преднамерено неясна и целеше да създаде впечатление, че кариерата му в „тайнствения шпионаж“ го е довела до редки прозрения относно всякакви кибер- и терористични престъпления. Футуристичният роман разказваше за тежък конфликт между САЩ, Русия и Китай. Двата абзаца на резюмето звучаха толкова сензационно, че бяха направо нелепи, и Мърсър се отегчи. Обработената снимка показваше бял мъж на четирийсет и няколко години. Не се споменаваше за съпруга или семейство. Писателят живееше в Мичиган, където работеше над нов роман, разбира се.

Мърсър щеше да присъства на раздаване на автографи в „Бей Букс“ за трети път. Първите два пъти предизвикаха болезнени спомени за собствения й провал преди седем години, затова тя си обеща да избягва другите писателски срещи или поне да се опита. Оказа се трудно да го осъществи. Писателските срещи с автограф й даваха основание да ходи в книжарницата — нещо, което трябваше да прави и за което Илейн настояваше. Освен това щеше да й бъде почти невъзможно да каже на Брус, че е твърде заета, за да оказва подкрепа на писатели на турне, особено след като й беше звъннал с лична покана.

Майра имаше право. Книжарницата имаше предани почитатели, а Брус Кейбъл умееше да събира публика. Когато Мърсър пристигна, на горния етаж край кафенето вече се бяха събрали петдесетина от най-честите посетители. Специално за събитието маси и рафтове бяха избутани назад, за да се отвори място, където столовете бяха подредени нагъсто около малък подиум.

В шест часа хората заеха местата си и започнаха да си говорят. Повечето пиеха евтино вино от пластмасови чаши и всички изглеждаха непринудени и доволни, че са тук. Майра и Лий заеха местата си на първия ред, на сантиметри от подиума, които като че ли неизменно бяха запазени за тях. Майра се смееше и разговаряше най-малко с трима души едновременно. Лий седеше мълчаливо до нея и се кискаше на подходящите места. Мърсър застана отстрани и се облегна на един рафт. Повечето хора в публиката бяха пенсионери с прошарена коса и тя отново установи, че е най-младата тук. Цареше ведра и сърдечна атмосфера — група любители на книгите се бяха събрали да се насладят на нов автор.

Мърсър си призна, че завижда. Само да можеше да довърши проклетата книга, щеше да тръгне да обикаля страната и да привлича почитатели. После си спомни своето турне, колкото и да беше кратко. То я накара да оцени книжарници като „Бей Букс“ и хора като Брус Кейбъл, които се трудеха усилено, за да поддържат интереса на публиката.

Той излезе на подиума, поздрави клиентите си и се впусна във великодушна и хвалебствена реч за Ранди Залински. Годините работа в „сферата на разузнаването“ го довели до редки прозрения относно невидимите опасности, дебнещи зад всеки ъгъл. И тъй нататък.

Залински изглеждаше повече като шпионин, отколкото като писател. Вместо обичайните избелели джинси и смачкано сако носеше тъмен костюм и бяла риза без вратовръзка, а по красивото му лице със слънчев загар нямаше и следа от бакенбарди. Нямаше и брачна халка. Говори импровизирано половин час и разказа ужасяващи истории за кибервойните на бъдещето и как САЩ били в неизгодна позиция спрямо враговете ни, руснаците и китайците. Мърсър подозираше, че ще чуе същите истории и по време на вечерята.

Оказа се, че писателят пътува сам, и докато мислите на Мърсър се носеха нанякъде, тя реши, че този човек има потенциал, но, за жалост, беше в града само за една нощ. Замисли се и за легендата, че Брус се хвърля на млади писателки и че Ноел прави същото с мъжете. Писателската стая в тяхната кула уж се използвала за пренощуване. Сега, след като Мърсър вече ги беше опознала, й беше трудно да го повярва.

Публиката аплодира, когато Залински приключи, после образува опашка пред масата, където бяха натрупани книгите.

Мърсър предпочиташе да не си купува книга и нямаше никакво желание да я прочете, но наистина нямаше избор. Помнеше усещането за безсилие, докато седиш и отчаяно се надяваш някой да си купи творбата ти. Освен това й предстоеше да прекара следващите три часа в компанията на автора. Чувстваше се длъжна и зачака търпеливо, докато опашката се придвижваше. Майра я забеляза и поде разговор. Двете се представиха на Залински и го наблюдаваха как подписва книгите им.

Докато слизаха по стълбите, Майра промърмори твърде силно:

— Трийсет долара на вятъра. Няма да прочета и една дума.

Мърсър се разсмя и отвърна:

— И аз, обаче зарадвахме нашия продавач на книги.

На касата отпред Брус им прошепна:

— Ноел е в къщата. Защо не тръгнете натам?

Мърсър, Майра и Лий излязоха от книжарницата и изминаха пеша четирите преки до Марчбанкс Хаус.

— Видя ли я вече? — попита Майра.

— Не, но разгледах книгата.

— Е, предстои ти истинско удоволствие. Пък и Ноел е идеалната домакиня.