Джон Гришам
Остров Камино (54)

2

По-късно следобед Ноел подреждаше сбирка от малки керамични урни, когато в магазина й влезе добре облечена двойка над четирийсетте. Още от пръв поглед разбра, че двамата са много по-заможни от обикновените туристи, които се отбиваха от улицата, разглеждаха, докато разберат цените, после излизаха с празни ръце.

Двамата се представиха като Люк и Каръл Маси от Хюстън и обясниха, че са отседнали в „Риц“ за няколко дни. Това било първото им посещение на острова. Чули за магазина, дори посетили уебсайта му и тутакси вниманието им привлякла трапезната маса с плот от керамични плочки, която беше на сто години и в момента бе един от най-скъпите предмети в магазина. Люк помоли за рулетка и Ноел му даде. Двамата снеха всички размери на масата, обсъждайки тихо помежду си, че ще стои чудесно в трапезарията на къщата им за гости. Люк нави ръкави, а Каръл попита дали може да направи снимки. Разбира се, увери я Ноел. Двамата измериха и два скрина и две големи ракли, като задаваха точни въпроси за дървото, полировката и историята на мебелите. Оказа се, че си строят нова къща в Хюстън и желанието им е тя да изглежда и да носи атмосферата на провансалска ферма като онази, в която прекарали отпуската си миналата година. В Русийон във Воклюз. Колкото повече стояха, толкова повече се влюбваха буквално във всичко, което им предлагаше Ноел. Тя ги заведе на втория етаж при по-скъпите мебели и интересът им се засили. След като двамата бяха в магазина и цял час и вече наближаваше пет, Ноел отвори бутилка шампанско и наля три чаши. Докато Люк пробваше една кожена лежанка, а Каръл правеше снимки, Ноел се извини, че трябва да слезе долу. Щом случайните посетители си тръгнаха, тя заключи вратата и се върна при богатите тексасци. Събраха се около един стар плот и се заеха с деловите подробности. Люк задаваше въпроси за транспорта и съхранението. Новата им къща щеше да стане готова след най-малко шест месеца и двамата щяха да държат мебелите и останалата покъщнина в склад. Ноел ги увери, че изпраща мебели в цялата страна и че това не е проблем. Каръл отметна нещата, които би желала да купи в момента, и едно от тях се оказа писалището. Ноел отказа, защото го пазела за някого, но ги увери, че с лекота ще им намери друго подобно при предстоящото си пътуване до Прованс. Слязоха в кабинета й, където тя наля още шампанско и се зае да изготвя сметката. Сумата възлизаше на сто и шейсет хиляди долара, което изобщо не ги стресна. Пазаренето за цената беше част от работата й, но семейство Маси не възнамеряваха да се пазарят. Люк й подаде черна кредитна карта, все едно ставаше дума за джобни пари, а Каръл подписа поръчката.

На вратата я прегърнаха като стари приятели и споменаха, че може би ще наминат и на следващия ден. Когато си тръгнаха, Ноел се опита да си спомни кога друг път е реализирала толкова голяма продажба. Не успя.

В десет и пет на следващата сутрин Люк и Каръл се върнаха в магазина с грейнали усмивки и преливащи от енергия. Обясниха, че половината нощ са разглеждали снимките и мислено са подреждали мебелите в новата си къща и че… ами искали още. Архитектът им изпратил мащабните скици на първите два етажа и те били отбелязали местата, на които искат да видят мебелите на Ноел. Тя нямаше как да не забележи, че къщата заема площ от хиляда седемстотин и петдесет квадратни метра. Качиха се на втория етаж на магазина и цяла сутрин мериха легла, маси, столове и шкафове. Изкупиха цялата й стока. Сметката за втората поръчка беше триста хиляди долара, а Люк отново извади черната кредитна карта.

На обед Ноел затвори магазина и ги заведе в популярно бистро зад ъгъла. Докато се хранеха, адвокатът й провери валидността на кредитната карта и установи, че семейство Маси могат да купуват каквото си пожелаят. Освен това се опита да проучи самите тях, но не откри почти нищо. Какво значение имаше? След като черната кредитна карта вършеше работа, на кого му пукаше откъде идват парите?

Докато обядваха, Каръл попита Ноел:

— Кога ще имаш още стока?

Ноел се засмя и отговори:

— Ами явно ще се наложи да го направя по-скоро. Планирах да замина за Франция в началото на август, но вече не ми остана какво да продавам, така че сигурно ще тръгна по-рано.

Каръл погледна към Люк, който по някаква причина изглеждаше смутен.

— Просто питаме — каза той. — Чудехме се дали може да се срещнем там и да пазаруваме заедно.

— Обичаме Прованс — додаде Каръл — и ще бъде огромно удоволствие да търсим мебели с човек като теб.

— Нямаме деца и обожаваме да пътуваме, особено във Франция, освен това сме големи ценители на старинните мебели. Дори търсим нов дизайнер, който да ни помогне с килимите и тапетите.

— Аз познавам всички в бизнеса — увери ги Ноел. — Кога искате да заминете?

Двамата Маси се спогледаха, сякаш се мъчеха да си припомнят натоварения си график.

— Ще бъдем в Лондон по работа след две седмици. Можем да се срещнем с теб в Прованс след това.

— Твърде скоро ли е? — попита Каръл.

Ноел се замисли за секунда и отговори:

— Мога да го организирам. Ходя няколко пъти годишно и дори имам апартамент в Авиньон.

— Страхотно — въодушевено възкликна Каръл. — Ще бъде приключение. Представям си къщата ни, пълна със старини, които ще намерим в Прованс.

Люк вдигна чашата с виното си.

— Да пием за пазаруването на антикварни мебели в Южна Франция.