Джон Гришам
Остров Камино (51)

4

Дени седеше в бара на хотела и ядеше пица, когато звънна мобилният му. Беше почти девет вечерта, обаждането беше закъсняло.

— Казвай — нареди той и се озърна.

Заведението беше почти празно.

— Мисията е изпълнена — докладва Рукър. — Спипах Джазик в асансьора, наложи се да го поотупам. Много се забавлявах. Предадох му съобщението и всичко мина добре. Петрочели беше по-голям проблем, защото работи до късно. Преди около час го сгащих на паркинга пред офиса му. Изкарах му ангелите. Дребен ревльо. Отначало отричаше, че представлява Марк Дрискол, но бързо се огъна. Не се наложи да го удрям, ама бях на крачка.

— Без свидетели?

— Никакви. Измъкнах се чисто и в двата случая.

— Добра работа. Къде си сега?

— Карам. Трябва да пристигна след пет часа.

— Побързай. Утре ще бъде забавно.