Джон Гришам
Остров Камино (39)

10

Галерия „Дъмбартън“ се намираше на една пряка от Уисконсин Авеню в Джорджтаун. Беше малка, в приземния етаж на червена тухлена къща, която се нуждаеше от боядисване и вероятно от нов покрив. Въпреки натовареното движение през една улица галерията обикновено беше празна, а стените й — голи.

Излагаше предимно минималистично съвременно изкуство, което явно не беше особено популярно, поне не в Джорджтаун. Собственикът всъщност не даваше пет пари. Казваше се Джоуел Рибикоф, на петдесет и две години. Беше осъждан два пъти за търговия с откраднати произведения на изкуството.

Галерията му на първия етаж беше прикритие и целеше да убеди всеки, който го наблюдава — а след две присъди и осем години в затвора Джоуел беше убеден, че непрекъснато е под наблюдение — че той е влязъл в правия път и в момента е просто поредният галерист във Вашингтон. Играеше играта, организираше по някоя и друга изложба, познаваше шепа художници и още по-малко клиенти и поддържаше някакъв мижав уебсайт също заради бдителните погледи.

Живееше на третия етаж на къщата. На втория имаше офис, където се грижеше за сериозния си бизнес — уреждаше сделки с откраднати картини, гравюри, снимки, книги, ръкописи, карти, скулптури и дори подправени писма, уж написани от известни личности. Въпреки двете жестоки присъди и престоя в затвора Джоуел Рибикоф просто не можеше да живее по правилата. За него животът в подземния свят беше много по-вълнуващ и доходоносен, отколкото управлението на малка галерия и търговията с изкуство, което малцина искаха да притежават. Той обожаваше тръпката, която му носеше свързването на крадците с техните жертви или на крадците с посредниците, уреждането на сделки с много участници и на много нива, при които произведенията на изкуството се придвижваха тайно, а парите се превеждаха в офшорни сметки. Той рядко се сдобиваше със стоката. Предпочиташе ролята на съобразителния посредник с чисти ръце.

От ФБР се отбиха при него месец след кражбата на ръкописите на Фицджералд от Принстън. Разбира се, Джоуел не знаеше нищо. Месец по-късно дойдоха отново, а той все още не знаеше нищо. След това обаче научи много. Опасяваше се, че ФБР подслушва телефоните му, затова изчезна от Вашингтон и мина под прикритие. Използваше предплатени телефони за еднократна употреба. Свърза се с крадеца и се срещна с него в мотел, близо до Абърдийн в Мериленд. Крадецът се представи като Дени, а съучастника си — като Рукър. Корави типове. Върху евтиното легло в двойната стая за седемдесет долара на вечер Джоуел хвърли поглед на петте ръкописа на Фицджералд, които струваха повече, отколкото някой от тримата можеше да си представи.

За Джоуел беше очевидно, че Дени, безспорният лидер на бандата или на онова, което беше останало от нея, е под огромно напрежение и бърза да пласира ръкописите и да избяга от страната.

— Искам един милион долара — заяви той.

— Не мога да намеря толкова — отговори Джоуел. — Познавам един-единствен човек, който изобщо ще се съгласи да говори за тези книги. Всички момчета от бизнеса в момента са много уплашени. Федералните са навсякъде. В най-добрия случай — не, в идеалния случай — мога да предложа половин милион.

Дени заруга и зафуча из стаята, като от време на време спираше да надникне между завесите към паркинга. На Джоуел му дойде до гуша от тези изпълнения и заяви, че си тръгва. Накрая Дени се огъна и даде всички подробности. Джоуел си тръгна само с куфарчето. По тъмно Дени излезе с ръкописите и с инструкции да замине за Провидънс и да чака. С Рукър, стар негов приятел от армията, също влязъл в престъпния свят, се срещнаха там. Три дни по-късно и с помощта на друг посредник беше осъществено предаването на ръкописите.

А сега Дени се беше върнал в Джорджтаун с Рукър и си търсеше съкровището. Рибикоф здравата го беше изпързалял първия път. Нямаше да се повтори. Точно преди галерията да затвори в седем вечерта в сряда, двайсети и пети май, Дени влезе през главния вход, докато Рукър отваряше прозорец в офиса на Джоуел. Когато всички врати бяха заключени и осветлението угасна, двамата отнесоха Джоуел в апартамента му на третия етаж, завързаха го, запушиха му устата и се заеха с грозната работа по изтръгване на информацията.