Джон Гришам
Остров Камино (38)

9

По-късно през деня Мърсър събу сандалите си и се запъти към брега. Дъсчената пътека тръгваше от верандата и се издигаше и спускаше по дюните, които бяха недостъпни, защитени със закон.

Разхождаше се и както винаги се оглеждаше за костенурки. Бяха застрашен вид и Теса усърдно се грижеше за опазването им. Хранеха се с морски овес и спартина, които растяха по дюните. Когато стана на осем, Мърсър вече познаваше растенията — пясъчния елимус, юката и пясъчната лилия. Теса я беше научила да ги разпознава и очакваше от нея да ги помни на следващото лято. Единайсет години по-късно внучката й още ги знаеше.

Мърсър затвори тясната портичка зад гърба си, приближи се до водата и тръгна на юг. Подмина неколцина разхождащи се по плажа, които й кимнаха и се усмихнаха. Повечето водеха кучета на каишка. Някаква жена крачеше право срещу нея. С безукорно колосаните си шорти в цвят каки и раираната памучна риза, наметната на раменете, тя приличаше на манекенка от каталог на „Джей Крю“. Мърсър скоро я позна. Илейн Шелби й се усмихна и я поздрави. Двете се здрависаха, закрачиха рамо до рамо и нагазиха в пяната на прибоя.

— Е, как е вилата? — попита Илейн.

— В добро състояние. Леля ми Джейн е държала нещата под контрол.

— Разпитва ли те много?

— Всъщност, не. Зарадва се, че искам да постоя в къщата.

— И имаш време до началото на юли?

— Докъм четвърти юли. Сестра ми и семейството й ще дойдат за две седмици след това, така че тогава изчезвам.

— Ще ти намерим стая наблизо. Ще има ли други наематели?

— Чак през ноември.

— Дотогава ще си приключила — по един или друг начин.

— Щом казваш.

— Две първоначални идеи — бързо мина на въпроса Илейн.

Отстрани изглеждаше като невинна разходка край морето, но всъщност беше важна среща. Един голдън ретривър на каишка искаше да ги поздрави. Погалиха го по главата и размениха обичайните любезности със собственика. Когато отново закрачиха, Илейн каза:

— Първо, важно е да не ходиш в книжарницата. Нека Кейбъл да те потърси, не обратното.

— И как да го уредя?

— На острова има една писателка — Майра Бъкуит, за която може би си чувала.

— Не съм.

— Така и предполагах. Написала е доста книги, все пикантни любовни романи, и използва няколко псевдонима. Навремето се продавали доста добре, но явно с възрастта нещата позатихнали. Живее с партньорката си в стара къща в центъра. Едра жена, висока към метър и осемдесет, доста респектираща. Когато я видиш, ще ти бъде трудно да си представиш, че изобщо е правила секс с някого, обаче има впечатляващо въображение. Голям образ е, много ексцентрична, колоритна и шумна, нещо като Пчелата майка на литературните кръгове. Разбира се, с Кейбъл са стари приятели. Изпрати й имейл, представи й се, кажи й защо си тук — обичайните неща. Намекни, че би се радвала да се отбиеш на питие и да се запознаете. Кейбъл ще научи в следващите двайсет и четири часа.

— Коя е партньорката й?

— Лий Трейн. Също писателка, за която може би си чувала.

— Не съм.

— Допусках. Пише висока литература, наистина неразбираеми текстове, които книжарниците не могат дори да раздават безплатно. От последната й книга са продадени триста броя преди осем години. Странна двойка са във всеки смисъл на думата, но сигурно е страшно забавно да общува човек с тях. Щом те опознаят, и Кейбъл ще се появи.

— Лесна работа. Поне така изглежда.

— Втората идея е по-рискована, но съм сигурна, че ще проработи. Има една млада писателка, която се казва Серина Роуч.

— Бинго! Поне за нея съм чувала. Не я познавам лично, но имаме един и същ издател.

— Точно така. Последният й роман излезе преди няколко дни.

— Прочетох рецензиите. Звучат ужасно.

— Това не е важно. Интересното е, че тя е на обиколка и ще бъде тук в сряда следващата седмица. Имам имейла й. Изпрати й съобщение, омай я и й пиши, че искаш да се видите на кафе и така нататък. Приблизително на твоята възраст е, неомъжена, може би ще ти е забавно. Ще имаш идеален повод да отидеш в книжарницата, докато тя раздава автографи.

— И тъй като тя е млада и неомъжена, може да очакваме Кейбъл да се представи отлично.

— След като ти ще бъдеш в града известно време, а госпожица Роуч е на турне, има вероятност Кейбъл и Ноел да дадат вечеря след представянето на книгата. Между другото, в момента Ноел е в града.

— Няма да питам откъде знаеш.

— Много просто, днес следобед ходихме да купуваме стари мебели.

— Каза, че това може да се окаже рисковано.

— Възможно е най-случайно да стане ясно, че със Серина не сте се виждали досега. Удобно съвпадение. А може би не.

— Едва ли — възрази Мърсър. — Издателят ни е един и същ, имам всички основания да се отбия за едно „здравей“.

— Добре. В десет сутринта ще получиш доставка във вилата. Книги — всичките четири на Ноел и три от Серина.

— Домашно?

— Нали обичаш да четеш?

— Част от работата ми е.

— Ще добавя и някои от глупостите на Майра за забавление. Пълен боклук, но са доста пристрастяващи. Не се съмнявам, че тиражите й са изчерпани, и то съвсем основателно. Аз не бих си направила труда да я чета. Едва завърших първа глава.

— Нямам търпение. Колко време ще си тук?

— Утре заминавам.

Повървяха мълчаливо все още съвсем близо до водата. Две хлапета с дъски за плуване джапаха недалече от тях. Илейн каза:

— Докато вечеряхме в Чапъл Хил, спомена, че имаш въпроси относно операцията. Не мога да ти разкрия много, но ние предлагаме награда за информация. Преди няколко месеца намерихме жена, която живее в района на Бостън. Преди била омъжена за колекционер на книги, който продава редки издания и е известен със съмнителните си сделки. Изглежда, разводът е съвсем пресен и тя е доста огорчена. Тя ни каза, че бившият й съпруг знае доста за ръкописите на Фицджералд. Според нея той ги е купил от крадците и бързо ги е пробутал на някого от страх. Предполага, че е взел около един милион, но не успяваме да проследим парите. Тя също не успява. Ако се е случило, сигурно сделката е била с офшорки, с тайни банкови сметки и така нататък. Продължаваме да ровим.

— Говорихте ли с бившия съпруг?

— Още не.

— Продал е ръкописите на Брус Кейбъл, така ли?

— Жената ни даде неговото име. Работила е заедно с бившия, преди отношенията им да се влошат, така че познава бизнеса.

— Защо той би ги донесъл тук?

— Защо не? Той си е у дома и се чувства сигурен. Засега допускаме, че ръкописите са тук, но доста хипотетично. Възможно е да грешим. Както ти казах, Кейбъл е много умен и знае какво прави. Достатъчно съобразителен е да не ги държи на място, което би го уличило. Ако има трезор под книжарницата, едва ли е прибрал ръкописите там, но кой знае? Това са само догадки и ще продължим с тях, докато не получим по-благонадеждна информация.

— Каква информация?

— Трябват ни очи в обекта, особено в помещението с първите издания. След като го опознаеш и започнеш да се навърташ в книжарницата, да купуваш книги, да посещаваш срещи с писатели и така нататък, постепенно у теб ще се породи любопитство към редките издания на Кейбъл. Ще се окаже, че имаш няколко стари книги, които Теса ти е завещала, и чрез тях ще отвориш темата. Колко струват? Иска ли Брус да ги купи? Не можем да предвидим как ще се развие разговорът, но поне ще имаме вътрешен човек, когото той не подозира. По някое време ще започнеш да дочуваш разни работи. Никой не знае какво, кога и къде. Може кражбата на ръкописите на Фицджералд да се превърне в тема за разговор на някоя вечеря. Както ти казах, Кейбъл пие доста, а алкохолът развързва езика и човек изпуска по нещо.

— Трудно ми е да си представя, че ще изпусне нещо такова.

— Така е, но може някой друг да го направи. Най-важното сега е да се сдобием с уши и очи вътре.

Спряха на южния пристан, обърнаха се и се запътиха обратно на север.

— Последвай ме — каза Илейн.

Двете тръгнаха към една дъсчена пътека. Илейн отвори някаква порта и с Мърсър се качиха по няколкото стъпала до малка площадка. Илейн посочи двуетажна постройка с три апартамента в далечния край и поясни:

— Десният е наш, поне засега. Там съм отседнала. След няколко дни ще пристигне друг човек. Ще ти изпратя номера му с есемес.

— Ще ме наблюдават ли?

— Не. Действаш самостоятелно, но винаги ще имаш приятел наблизо за всеки случай. И бих искала всяка вечер да получавам имейл от теб, независимо какво се случва. Ясно?

— Разбира се.

— Сега тръгвам. — Илейн протегна ръка и Мърсър я пое. — Пожелавам ти късмет, Мърсър. Опитай се да възприемеш това просто като лятна почивка. След като опознаеш Кейбъл и Ноел, може би компанията им дори ще ти стане приятна и ще се позабавляваш.

— Ще видим — сви рамене Мърсър.