Джон Гришам
Остров Камино (3)

3

Мъжът, който се представяше за Невил Манчин, пристигна в Принстън в един хубав есенен ден в началото на октомври. Насочиха го към служба „Редки книги и специални колекции“, където се срещна с Ед Фолк, а той го насочи към друг помощник-библиотекар, който провери орегонската му шофьорска книжка и направи копие. Разбира се, документът беше фалшификат, но изработен безупречно. Майсторът, който беше и хакерът, беше обучен в ЦРУ и имаше дълга кариера в сенчестия свят на частния шпионаж. Преодоляването на сигурността в един университетски кампус не представляваше сериозно предизвикателство за него.

Снимаха новодошлия и му връчиха пропуск, който трябваше да бъде видим непрекъснато. Той последва помощник-библиотекаря до голяма зала на втория етаж с дълги маси и стоманени чекмеджета покрай стените, до едно заключени. Манчин забеляза поне четири охранителни камери, високо в ъглите, открито на показ. Той подозираше, че има и други, добре скрити. Опита се да поговори с помощник-библиотекаря, но служителят отговаряше лаконично. Попита шеговито дали може да види оригиналния ръкопис на „Отсам рая“, но човекът се усмихна самодоволно и отговори, че няма да е възможно.

— Вие виждали ли сте оригиналите? — попита Манчин.

— Само веднъж.

Настана мълчание. Манчин изчака дали няма да последва още нещо, после попита:

— По какъв повод?

— Някакъв известен учен настоя да ги види. Придружихме го до хранилището и му ги показахме. Не докосна ръкописите. Само главният библиотекар има право на това, и то със специални ръкавици.

— Разбира се. Е, да се залавяме за работа.

Помощникът отвори две от широките чекмеджета с етикет „Отсам рая“ и извади дебели и големи папки.

— Тук са критичните отзиви за книгата веднага след първото издание. Имаме още много, по-късни.

— Идеално — усмихна се широко Манчин.

Той отвори куфарчето си и извади бележник с вид на човек, готов да се нахвърли на всичко върху масата. Половин час по-късно вече беше изцяло погълнат от работата си. Помощник-библиотекарят се извини и излезе. Заради камерите Манчин нито веднъж не погледна нагоре. Накрая се наложи да отиде до тоалетната и той излезе. Пообърка се, няколко пъти зави не накъдето трябва и обиколи помещенията, като избягваше всякакви контакти. Навсякъде имаше охранителни камери. Едва ли в момента някой преглеждаше записите, но със сигурност щяха да ги извадят при нужда. Намери асансьора, но не се качи в него, а заслиза по стълбите. Първият етаж приличаше на приземния. Под него стълбите стигаха до С1 (Сутерен 1), където имаше дебела врата с надпис с големи букви „САМО ПО СПЕШНОСТ“. До вратата имаше монтиран панел с копчета. Друг надпис предупреждаваше, че ще се задейства аларма, ако вратата бъде отворена от „неупълномощено лице“. Две охранителни камери наблюдаваха вратата и зоната около нея.

Манчин се отдръпна и се върна по обратния път. Помощник-библиотекарят го очакваше в залата.

— Всичко наред ли е? — попита той.

— О, да. Стомахът ми нещо… Дано да не е заразно.

Помощник-библиотекарят веднага излезе, а Манчин остана в залата през целия ден. Преглеждаше материалите в стоманените чекмеджета и четеше стари рецензии, от които не се интересуваше. Няколко пъти излезе, оглеждаше, измерваше мислено, запомняше.