Джон Гришам
Остров Камино (28)

7

Седмица по-късно в Санта Роса пристигна голям камион и паркира пред Марчбанкс Хаус. На следващия ден пристигна и Ноел, за да дава наставления на хамалите. Брус сновеше до книжарницата и обратно и наблюдаваше какво се случва с огромен интерес и донякъде с тревожно опасение. Дамата беше потънала в своя творчески свят, суетеше се от стая в стая, местеше всяка мебел по три пъти и установяваше, че й трябват още неща. Малко след като си тръгна първият камион, пристигна втори. На връщане към книжарницата Брус си мърмореше, че сигурно в магазина й на Роял Стрийт не е останало много. Същия ден на вечеря тя потвърди предположението му и го помоли да замине с нея за Франция за няколко дни. Той отказа с обяснението, че очаква важни писатели и трябва да се грижи за книжарницата. Същата нощ двамата за пръв път пренощуваха в къщата в някакво съоръжение от ковано желязо, което трябваше да е легло. Бе намерено от Ноел край Авиньон, където тя притежаваше малък апартамент. Всяка мебел, всеки аксесоар, всяко килимче, саксия и картина си имаха история, а обичта й към тези предмети беше заразителна.

Рано на следващата сутрин двамата пиеха кафе на задната веранда и обсъждаха бъдещето, което за момента беше несигурно. Тя си имаше свой живот в Ню Орлиънс, той си имаше свой на острова. И двамата не бяха готови за дълготрайна връзка и не искаха да се местят. Разговорът беше неловък, затова смениха темата. Брус призна, че не е ходил във Франция, затова планираха почивка там.

Малко след като Ноел замина, пристигна първата й фактура. Придружаваше я бележка, написана с красивия й почерк, в която обясняваше, че не удържа обичайната си комисиона и на практика му продава вещите на номинална стойност. Слава богу за малките чудеса, промърмори той.

Ноел се върна в Ню Орлиънс от Авиньон три дни преди урагана Катрина. Нито магазинът й във Френския квартал, нито апартаментът й в Гардън Дистрикт пострадаха, но градът беше смъртоносно ранен. Тя завъртя ключа и избяга на остров Камино, където Брус я чакаше да я успокои и утеши. Дни наред гледаха телевизия ужасени — наводнените улици, носещите се тела, маслените петна по водата, неистовото бягство на половината жители, ужасените спасители, дрънкащите глупости политици.

Ноел се съмняваше, че ще се върне. Не беше сигурна, че иска.

Малко по малко тя заговори за преместване. Около половината й клиенти бяха от Ню Орлиънс, а сега, след като толкова много бяха на принудително заточение, тя се тревожеше за бизнеса си. Другата половина се бяха пръснали из страната. Беше много известна и изпращаше мебелите си къде ли не. Уебстраницата й жънеше успех. Книгите й бяха популярни и много от почитателите й бяха сериозни колекционери. Леко подтиквана от Брус, тя се убеди, че би могла да премести бизнеса си на острова и че вместо да възстановява изгубеното, може да благоденства.

Шест седмици след бурята Ноел подписа договор за неголям магазин на главната улица в Санта Роса, през три постройки от „Бей Букс“. Затвори магазина си в Ню Орлиънс и транспортира останалата си стока в новия магазин „Прованс на Ноел“. Когато пристигна новата пратка от Франция, тя направи откриване с шампанско и хайвер, а Брус й помогна да събере хората.

Хрумна й страхотна идея за нова книга — преобразяването на Марчбанкс Хаус със старинни провансалски мебели. Направи много снимки на празната къща, а сега щеше да документира и триумфалното преобзавеждане. Брус се съмняваше, че книгата ще се продава достатъчно добре, за да покрие разходите, но какво пък? Щом Ноел искаше така…

В един момент фактурите секнаха. Той плахо засегна темата, а тя драматично обясни, че сега той получава върховната отстъпка: самата нея! Къщата може и да беше негова, но всичко в нея щеше да бъде тяхна обща собственост.