Джон Гришам
Остров Камино (26)

5

Докато Брус беше в съвета на директорите на ААК, почина собственикът на сградата му. Той откупи постройката и започна да разширява магазина. Стесни апартамента си и премести кафенето на втория етаж. Изби стена и удвои детския отдел. В събота сутрин книжарницата се пълнеше с деца, които си купуваха книжки и слушаха приказки, докато младите им майки пиеха лате на горния етаж под бдителното око на дружелюбния собственик. Отделът за редки издания се радваше на голямо внимание. На основния етаж той изби още една стена и подреди зала „Първи издания“ с красиви дъбови рафтове, ламперия и скъпи килими. В сутерена направи трезор, където съхраняваше най-редките си книги.

След като живя десет години в апартамент, Брус беше готов за нещо по-представително. Беше хвърлил око на няколко стари викториански къщи в историческия център на Санта Роса и дори направи оферти за покупката на две от тях. И в двата случая не предложи достатъчно и къщите бързо бяха продадени на други купувачи. Превъзходни домове, построени от железопътни и корабни магнати, лекари и политици от началото на XX в., прекрасно запазени и разположени за вечни времена под сянката на стари дъбове и испански мъх. Когато госпожа Марчбанкс почина на сто и три години, Брус се свърза с дъщеря й, която беше на осемдесет и една и живееше в Тексас. Плати много за къщата, но беше твърдо решен да не изгуби за трети път.

Къщата на семейство Марчбанкс се намираше на две преки северно и на три източно от книжарницата. Бе построена през 1890 г. от лекар като подарък за хубавата му нова съпруга. Беше огромна, четириетажна, с площ около седемстотин и петдесет квадратни метра. Имаше висока кула в източния край и по-малка в северния, както и просторна веранда около целия приземен етаж. Имаше и тераса на покрива, керемиди тип рибешка люспа и еркерни прозорци, много от които със стъклописи. Беше разположена на малък ъглов парцел, ограден с бели дървени огради, под сянката на три стари дъба и много испански мъх.

Брус намираше интериора за потискащ — тъмни дървени подове, стени, боядисани в още по-тъмни цветове, протрити килими, провиснали и мръсни завеси и многобройни камини от кафяви тухли. Повечето мебели бяха включени в цената и Брус незабавно се зае да ги продава. Килимите, които не бяха прекалено износени, премести в книжарницата и добави още няколко десетилетия към атмосферата. Старите пердета и завеси бяха безполезни и моментално бяха изхвърлени. Когато къщата се изпразни, той нае бояджии, които цели два месеца се занимаваха с вътрешните стени. Когато те приключиха, Брус нае местен майстор, който още два месеца обработва всеки квадратен сантиметър от дъбовите и чамовите мебели.

Купи къщата, защото инсталациите и бяха изправни — водопроводната, електрическата, отоплението и вентилацията. Нямаше нито търпение, нито желание за пълен ремонт, който на практика би предизвикал фалит на новия собственик. Не го биваше с чука, обичаше да прекарва времето си по друг начин. През следващата година продължи да живее в апартамента си, докато обмисляше обзавеждането на новата си къща. Тя стоеше празна, светла и красива, а задачата да я превърне в обитаемо място го плашеше все повече. Постройката беше великолепен пример за викторианска архитектура и беше съвсем неподходяща за модерния и минималистичен интериор, какъвто той предпочиташе. Смяташе мебелите и аксесоарите от този период за претенциозни, натруфени и неотговарящи на собствения му стил.

Какво лошо има да притежаваш импозантен нов дом, останал верен на първоначалния си вид, поне външно, но да осъвремениш вътрешността с модерни мебели и предмети на изкуството? Все пак имаше нещо неуместно в такова решение и Брус така и не успяваше да го вземе.

Всеки ден ходеше до там и стоеше във всяка стая объркан и неуверен. Щеше ли да се превърне в глупава грешка тази празна къща, твърде голяма и сложна за неговите неустановени вкусове?