Джон Гришам
Остров Камино (25)

4

Брус вече беше станал доста известна личност в града. Притежаваше десетина раирани костюма от крепон, всеки в различен цвят или нюанс, и ги сменяше всеки ден заедно с колосаната бяла риза с широка яка и ярката папийонка, обикновено червена или жълта. Ансамбъла му допълваха мръсни обувки от шевро, без чорапи. Никога не носеше чорапи, дори през януари, когато температурите падаха под четири градуса. Косата, гъста и чуплива, беше дълга, почти до раменете. Бръснеше се веднъж седмично в неделя сутрин. Когато навърши трийсет, по бакенбардите и по няколко дълги кичура се прокрадна малко бяло, което много му отиваше.

Всеки ден, когато положението в книжарницата се поуспокоеше, Брус излизаше на улицата. Отиваше до пощата и флиртуваше със служителките. Ако в града отвореше нов магазин, Брус присъстваше на официалното откриване и скоро се връщаше да пофлиртува с продавачките. Обядът беше важно събитие за Брус, освен това шест пъти седмично вечеряше навън, и винаги с някого, за да си го пише като служебен разход. Когато отвореха ново кафене, Брус се появяваше пръв, опитваше всичко от менюто и закачаше сервитьорките. Обикновено изпиваше бутилка вино на обяд и дремваше кратко в апартамента си горе.

При Брус границата между флирта и преследването нерядко беше доста тънка. Падаше си по хубави жени, те също си падаха по него, освен това той владееше играта до съвършенство. Натъкна се на богата жила, когато „Бей Букс“ се превърна в популярна спирка на писателските обиколки. Половината автори, които идваха в града, бяха жени, повечето под четирийсет години, далече от дома, неомъжени, пътуващи сами и зажаднели за малко развлечения. Бяха лесни и охотни мишени. След четенето, автографите и дългата вечеря жените често се качваха в апартамента на горния етаж заедно с Брус, „за да проучат по-задълбочено човешките емоции“. Той си имаше любимки, особено две млади дами, които се справяха много добре с еротичните криминални романи. А издаваха всяка година!

Въпреки старанието да си изгради образ на начетен плейбой, Брус по душа беше амбициозен бизнесмен. Книжарницата му носеше добри доходи, но това не беше случайност. Колкото и късно да приключваше денят му, той беше на линия в седем всяка сутрин по шорти и тениска, разтоварваше и разопаковаше кашони, зареждаше рафтовете, правеше описи, дори метеше пода. Харесваха му допирът и мирисът на нови книги, докато ги вадеше от кашоните. Намираше най-подходящото място за всяко издание. Поглаждаше всяка книга, която отново пъхаше в кашона и връщаше на издателя. Мразеше да връща книги — винаги го възприемаше като провал, като пропусната възможност. Прочисти списъка от издания, които не се продават добре, и след няколко години се спря на около дванайсет хиляди заглавия. Части от помещението бяха претъпкани със стари рафтове и купчини книги по пода, но Брус знаеше къде се намира всичко. В крайна сметка лично и най-старателно ги беше сложил там. В девет без петнайсет всяка сутрин бързо се качваше в апартамента, вземаше душ, обличаше костюма, който беше избрал за деня, и точно в девет отваряше вратата и посрещаше клиентите.

Рядко си вземаше почивен ден. Представата на Брус за отпуск беше пътуване до Ню Ингланд за среща с търговците на антикварни книги в прашните им стари магазинчета, за да си поговорят за пазара. Обичаше редките издания, особено от американски автори от XX в., и ги колекционираше страстно. Колекцията му растеше, най-вече защото много обичаше да купува, но и защото за него беше болезнено да продава. Да, несъмнено беше търговец, но такъв, който винаги купува и почти никога не продава. Осемнайсетте „стари таткови книги“, които беше отмъкнал, се превърнаха в добра основа и когато Брус стана на четирийсет, оцени колекцията си от редки книги на два милиона долара.