Джон Гришам
Остров Камино (24)

3

Сградата се намираше на ъгъла на Трета и на главната улица в сърцето на Санта Роса. Беше на сто години и беше построена като централа на най-голямата банка в града, която фалира по време на Депресията. След това стана аптека, после друга банка и накрая книжарница. На втория етаж имаше кашони, сандъци и картотеки, всичките прашни и напълно безполезни. Горе Брус успя да си очертае свой периметър, поразчисти малко място, издигна няколко стени, докара си легло и нарече мястото апартамент. Живя там през първите десет години след откриването на „Бей Букс“. Когато не беше долу да продава книги, беше горе и разчистваше, боядисваше, ремонтираше, накрая дори украсяваше.

Август 1996 г. беше първият работен месец на книжарницата. След шумното откриване книжарницата беше оживена няколко дни, но после любопитството започна да отслабва. Клиентите чувствително намаляха. През август чистата печалба беше едва две хиляди долара и Брус едва не изпадна в паника. Това беше разгарът на туристическия сезон на остров Камино. Той реши да пусне намаления, въпреки че повечето книжари го бяха съветвали да не го прави. Новите издания и бестселърите получиха етикетчета за двайсет и пет процентно намаление. Брус измести и края на работното време от седем на девет. Работеше по петнайсет часа дневно. Действаше като политик — запаметяваше имената на редовните клиенти и си отбелязваше какво купуват. Скоро стана и опитен бариста. Можеше да направи еспресо, докато обслужва някой клиент. Махна рафтовете със стари книги, предимно класически произведения, които не се радваха на голяма популярност, и направи малко кафене. Вече затваряше в десет. Изпращаше десетки ръкописни бележки на клиенти, а също на писатели и на книготърговци, с които се беше запознал по време на крайбрежното си пътешествие. В полунощ често се оказваше пред компютъра и обновяваше бюлетина на „Бей Букс“. Обмисляше дали да не отваря и в неделя, както правеха повечето независими търговци. Не му се искаше, защото се нуждаеше от почивка, освен това се страхуваше от евентуална обратна реакция. Остров Камино се намираше в така наречения Библейски пояс — на пешеходно разстояние от книжарницата му имаше поне дузина църкви. Но мястото беше и туристическо, а почти никой турист не проявяваше интерес към неделната сутрешна служба. Затова през септември Брус си каза: какво пък, и отвори в девет сутринта в неделя, като предлагаше „Ню Йорк Таймс“, „Бостън Глоуб“ и „Чикаго Трибюн“, още топли-топли, а също пресни пилешки сандвичи от близката закусвалня. На третата неделя книжарницата му беше претъпкана.

Печалбата стигна четири хиляди долара през септември и октомври, а шест месеца по-късно се удвои. Брус престана да се тревожи. Година по-късно „Бей Букс“ беше хит в центъра на града, несъмнено най-посещаваният търговски обект. Издателите и агентите отстъпиха пред несекващата настойчивост на Брус и започнаха да включват остров Камино в писателските обиколки. Брус стана член на Американската асоциация на книготърговците и се посвети на нейните каузи, проблеми и комисии. През есента на 1997 г. по време на едно събрание на ААК, се запозна със Стивън Кинг и го убеди да се отбие на книжно парти. Господин Кинг раздава автографи девет часа, а феновете се редяха на опашка, виеща се зад ъгъла. Книжарницата продаде две хиляди и двеста различни негови заглавия и приходите възлязоха на седемдесет хиляди долара. Беше славен ден, който прослави „Бей Букс“. Три години по-късно гласуване определи обекта му за най-добрата независима книжарница във Флорида, а през 2004 г. „Пъблишърс Уикли“ я определи за книжарница на годината. През 2005 г., след девет години като редови член, Брус Кейбъл беше избран в борда на директорите на Американската асоциация на книготърговците.