Джон Гришам
Остров Камино (20)

20

Следващия понеделник Марк Дрискол и Джералд Стийнгардън се отказаха от екстрадиране и бяха откарани в Трентън, Ню Джърси. Явиха се пред федерален съдия, дадоха писмени клетвени декларации, че нямат никакви авоари, и получиха служебни защитници. Поради афинитета им към фалшиви документи съдията прецени, че има опасност двамата да избягат, затова им отказа освобождаване под гаранция.

Мина още една седмица, после месец и разследването започна да позабавя темпото. Отначало изглеждаше многообещаващо, но постепенно стана безнадеждно. Нямаше други улики освен капката кръв и снимките на старателно дегизираните крадци. Намерен беше бусът, с който бяха избягали, но никой не знаеше как се бяха сдобили с него. Наетият от Дени пикап беше откраднат, разглобен и разпродаден на части. Самият Дени замина от Мексико Сити за Панама, където имаше приятели, майстори в укриването.

Съществуваха недвусмислени улики, че Джери и Марк бяха използвали фалшиви студентски карти, за да посетят няколкократно библиотеката. Марк дори се беше представил за изследовател на Фицджералд. Беше ясно, че в нощта на кражбата двамата са влезли в библиотеката заедно с трети съучастник, но нищо не подсказваше как и кога са излезли.

Прокурорът бавеше обвинението заради липсата на откраднатите предмети. Адвокатите на Джери и Марк поискаха снемане на обвиненията, но съдията отказа. Двамата останаха в ареста без право на гаранция и без да отронят нито думичка. Мълчанието продължи. Три месеца след обира прокурорът предложи на Марк страхотна сделка: издаваш съучастниците си и излизаш на свобода. Без досие като престъпник и без ДНК от местопрестъплението Марк беше по-уместният избор за подобно предложение. Само си развържи езика, и ще си свободен.

Той отказа по две причини. Първо, адвокатът му го увери, че на евентуален процес обвинението трудно ще представи неоспорими доказателства, поради което обвинение най-вероятно нямаше да му бъде предявено. И второ, което беше по-важно, Дени и Трей бяха някъде навън. Следователно ръкописите бяха добре скрити, а отмъщението им за неговото предателство — твърде вероятно. Нещо повече, дори ако Марк дадеше на прокурорите пълните имена на Дени и Трей, ФБР трудно щеше да ги открие. Марк нямаше представа къде са ръкописите. Знаеше местоположението на второто и на третото скривалище, но знаеше също и че те най-вероятно изобщо не са били използвани.