Джон Гришам
Остров Камино (17)

17

В осем часа в четвъртък вечер Дени и Трей играеха на карти и пиеха бира. В един момент прекъснаха играта, всеки извади своя сат-трак, набраха кодовете си и зачакаха. След броени секунди Ахмед съобщи „Чисто“ от Бъфало. Марк и Джери мълчаха. Марк би трябвало да бъде на влака, на шестчасово пътуване от Рочестър до Пен Стейшън. Джери би трябвало да бъде в апартамента си.

Следващите пет минути минаха бавно или пък се изнизаха светкавично. Не беше ясно. Устройствата бяха в изправност, нали? Бяха с качество като за ЦРУ и струваха цяло състояние. След като и двамата бяха замлъкнали едновременно, значи… Е, какво означаваше? В осем и шест Дени се изправи и каза:

— Да предприемем първите няколко стъпки. Да си приготвим саковете с най-основното и да планираме как да се измъкнем от тук.

— Ясно — отговори Трей, видимо притеснен.

Двамата хукнаха към стаите си и започнаха да тъпчат дрехи в саковете. Няколко минути по-късно Дени каза:

— Осем и единайсет е. Предлагам да изчакаме до осем и двайсет и да се омитаме. Ясно?

— Съгласен.

Трей погледна към устройството си. Нищо. В осем и двайсет Дени отвори вратата на склада и отключи сейфа за оръжие. Пъхнаха петте ръкописа сред дрехите в два зелени военни сака и ги отнесоха до пикапа на Дени. Върнаха се в хижата, за да угасят осветлението и да направят последен напрегнат оглед.

— Дали да не я подпалим? — попита Трей.

— Не, мамка му — сряза го Дени, вбесен от глупостта му. — Ще привлечем внимание. Дори да докажат, че сме били тук — голяма работа! Отдавна ще сме се омели, а от ръкописите няма да има и следа.

Угасиха лампите, заключиха двете врати и когато излязоха на верандата, Дени се поколеба за секунда, за да пусне Трей напред. После се метна, стисна гърлото на партньора си с две ръце и заби палци в каротидната му артерия. Трей — по-възрастен, по-крехък, изненадан и в лоша физическа форма — не можеше да се противопостави на смъртоносната хватка на бившия рейнджър. Гърчи се и се мъчи няколко секунди, после тялото му се отпусна. Дени го пусна на земята и свали колана му.