Джон Гришам
Остров Камино (11)

11

Късно следобед четиримата ловци се събраха около масата и отвориха бирите. Дени не спираше да дърдори и повтори неща, които бяха обсъдили повече от десетина пъти. Обирът беше приключил, при това успешно, но при всяко престъпление остават улики. Винаги се допускат грешки и ако се досетиш дори за половината, значи си гений. Фалшивите документи за самоличност скоро щяха да бъдат открити и проверени. Полицията щеше да узнае, че извършителите са оглеждали библиотеката дни наред преди обира. Кой знае колко уличаващи видеокадри имаше? Щяха да открият нишки от дрехите им, отпечатъци от маратонките им и така нататък. Бяха сигурни, че не са оставили пръстови отпечатъци, но винаги съществуваше и такава вероятност. Четиримата бяха опитни крадци и знаеха всичко това.

Малката лепенка на лявата китка на Джери остана незабелязана и той реши също да не й обръща внимание. Беше си внушил, че е без значение.

Марк извади четири устройства, които изглеждаха като „Айфон 5“ и имаха логото на фирмата, но не бяха телефони. Бяха така наречените „Сат-Трак“ — проследяващи устройства, свързани със сателитна система с покритие в цял свят. Не беше мобилна телефонна мрежа и нямаше начин полицаите да ги проследят или да ги подслушват. Марк обясни за пореден път, че е задължително и четиримата, плюс Ахмед, да поддържат непрекъсната връзка през следващите няколко седмици. Ахмед се беше сдобил с устройствата през един от своите многобройни източници. Нямаха бутон за включване и изключване, а се активираха с трицифрен код. Веднъж включени, изискваха от всеки потребител да въведе своя петцифрена парола за достъп. Два пъти дневно, точно в осем часа сутрин и вечер, петимата щяха да се свързват през устройствата с едно и също съобщение — „Чисто“. Всяко закъснение беше непростимо и вероятно катастрофално — щеше да показва, че проследяващото устройство, и най-вече неговият потребител, е компрометирано по някакъв начин. Закъснение от петнайсет минути щеше да задейства план Б, който изискваше от Дени и Трей да вземат ръкописите и да се преместят във второто скривалище. Ако Трей или Дени не установяха връзка, цялата операция или онова, което беше останало от нея, щеше да бъде прекратена. Джери, Марк и Ахмед трябваше незабавно да напуснат страната.

Лошите новини щяха да си предават с лаконичното съобщение „Червено“. То означаваше, че без никакви въпроси и незабавно (1) нещо се е объркало, (2) по възможност ръкописите трябва да бъдат преместени в трето скривалище и (3) петимата на всяка цена трябва да напуснат страната максимално бързо.

Ако някой бъдеше заловен от полицията, се очакваше да мълчи. Бяха запомнили имената на роднините си и техните адреси, за да си осигурят пълна преданост към каузата и един към друг. Отмъщението беше неминуемо. Никой не биваше да проговаря. Никога.

Колкото и злокобна да беше тази подготовка, настроението им все още беше ведро, дори празнично. Бяха извършили блестящо престъпление и идеално бягство.

Трей, серийният беглец, обожаваше да разказва историите си. Успяваше, защото имаше план след всяко бягство, докато повечето бегълци обмисляха само как да се измъкнат от затвора. Същото важеше и за престъпленията. Планираш и кроиш с дни и седмици, а когато всичко приключи, нямаш представа какво да предприемеш. Нуждаеха се от план.

Обаче не съумяваха да постигнат съгласие. Дени и Марк предпочитаха бързите удари, което изискваше да осъществят контакт с Принстън до седмица и да поискат откуп. Щяха да се отърват от ръкописите, нямаше да им се налага да се тревожат за съхранението и преместването им и щяха да си получат парите.

Джери и Трей бяха по-опитни и предпочитаха да подходят по-търпеливо: нека пушилката се уталожи, нека се ориентират как стоят нещата, след като новината се разчуе на черния пазар; нека мине малко време, за да са сигурни, че не са заподозрени. Принстън не беше единственият възможен купувач. Със сигурност имаше и други.

Обсъждането беше дълго и нерядко напрегнато, но и прекъсвано от шеги и смях, а бирата се лееше в изобилие. Накрая се споразумяха за временен план. Джери и Марк щяха да потеглят на следващата сутрин за вкъщи: Джери за Рочестър, а Марк — през Рочестър за Болтимор. Щяха да се спотаят, да следят новините през следващата седмица и, разбира се, да се свързват с останалите два пъти дневно. Дени и Трей щяха да се грижат за ръкописите и да ги преместят след около седмица във второто скривалище — евтин апартамент в беден квартал в Алънтаун в Пенсилвания. След десет дни щяха да се срещнат с Джери и с Марк в скривалището и четиримата щяха да начертаят нов солиден план. А междувременно Марк щеше да се свърже с евентуален посредник, когото познаваше от много години — опитен играч в сенчестия свят на откраднатите предмети на изкуството. Използвайки тайния код в бранша, той щеше да пусне слуха, че знае нещо за ръкописите на Фицджералд. Но нищо повече, преди отново всички да се срещнат.