Джон Гришам
Остров Камино (92)

7

Заседанието започна в девет часа сутринта. Създаде се впечатлението, че ще бъде истински маратон. Дългата маса беше отрупана с документи, вече разпръснати, все едно от часове работеха с тях. В далечния край беше поставен голям екран, а до него имаше поднос с понички и две кани кафе. Макгрегър и още трима агенти на ФБР седнаха от едната страна. Прокурор Карлтън се настани от другата, а от двете му страни се разположи антуражът му от сериозни мъже с тъмни костюми. В другия край, на горещия стол беше Марк Дрискол заедно с предания си адвокат Петрочели отляво.

Марк вече се беше отдал на сладостни мисли за живота си отвън, за свободата си в новия свят. Беше готов да говори.

Макгрегър заговори пръв:

— Да започнем с екипа. Имало е трима отвън, нали?

— Да. Аз, Джери Стийнгардън и Дени Дърбан.

— А останалите?

— Така, ами… на място пред библиотеката беше Тим Малдандо, когото наричахме Трей. Не съм сигурен откъде е, защото през повечето време все бяга. Майка му се казва Айрис Грийн и живее на Бакстър Роуд в Мънси, Индиана. Може да я посетите, но не е виждала сина си от години. Трей избягал от федералния затвор в Охайо преди около две години.

— Откъде знаете къде живее майка му? — попита Макгрегър.

— Част от плана. Запомнихме няколко безполезни подробности, за да се убедим един друг да мълчим, ако някой бъде заловен. Като заплаха за отмъщение — тогава ни се струваше умно.

— Кога за последен път сте виждали Трей?

— На дванайсети ноември миналата година, когато с Джери тръгнахме от хижата за Рочестър. Оставихме го там с Дени. Нямам представа къде може да бъде.

На екрана се появи полицейска снимка, от която им се усмихваше Трей.

— Това е той — потвърди Марк.

— Каква беше неговата роля?

— Отвличане на вниманието. Той предизвика хаоса с димките и фойерверките. Обади се на спешния телефон и каза, че в кампуса има въоръжен мъж, който стреля по студентите. Аз също се обадих два-три пъти от библиотеката.

— Добре, ще се върнем на това. Кой друг беше замесен?

— Бяхме само петима. Петият е Ахмед Мансур, американец от ливански произход, който живееше в Бъфало. Той не беше на мястото онази нощ. Ахмед е хакер, фалшификатор, компютърен специалист. Работил е дълго в държавното разузнаване, преди да го изритат и да стане престъпник. Около петдесетгодишен, разведен, живее с някаква жена на Уошбърн Стрийт номер шестстотин шейсет и две в Бъфало. Доколкото знам, няма криминално досие.

Макар да записваха Марк на аудио и видео, и четиримата агенти на ФБР, и петимата млади мъже със сериозни лица от прокуратурата трескаво си водеха бележки за всичко чуто, като че ли те имаха адски важно значение.

— Добре, били сте петима — каза Макгрегър. — Тогава кой е този тип?

На екрана се появи физиономията на Брайън Бейър.

— За пръв път го виждам.

Петрочели се намеси:

— Този тип ме шамароса на паркинга преди няколко седмици. Предупреди ме да кажа на клиента си да си затваря устата.

— Спипахме го заедно с Дени във Флорида — поясни Макгрегър. — Професионален гангстер, истинското му име е Брайън Бейър, но се нарича Рукър.

— Не го познавам — каза Марк. — Не е част от екипа. Сигурно Дени го е наел да търсят ръкописите.

— Не знаем много за него, а той отказва да говори — поясни Макгрегър.

— Не участваше в играта — каза Марк.

— Да се върнем на екипа. Разкажи ни за плана. Как започна всичко?

Марк се усмихна, отпусна се на стола, отпи продължително от кафето и заразказва.