Джон Гришам
Остров Камино (88)

3

Най-старият бар на острова беше „Пайрът Салун“, на три преки източно от книжарницата. По тъмно Брус се срещна там с адвоката си Майк Уд. Отделиха се в един ъгъл и на чаша бърбън Брус му описа обиска. Майк беше достатъчно опитен, за да не пита Брус дали знае нещо за откраднатите ръкописи.

— Възможно ли е да разберем дали още ме държат на мушка? — попита Брус.

— Може би. Утре ще звънна на този тип, но вероятно отговорът е „да“.

— Искам да знам, ако ще ме следят през следващите шест месеца. Виж, Майк, другата седмица заминавам за Южна Франция при Ноел. Ако тези типове ще ме следят навсякъде, искам да знам. По дяволите, ще им дам номерата на полетите си и ще им се обадя, когато се прибера. Нямам какво да крия.

— Ще предам на агента, но засега нека допуснем, че наблюдават всеки ход, подслушват всеки телефон и четат всеки имейл и есемес.

Брус реагира с престорено безсилие и недоумение, но в действителност през последните два месеца живееше с предположението, че някой, вероятно от ФБР, а може би и друг, го наблюдава и слуша.

На следващия ден, сряда, Майк Уд се обади на мобилния телефон на Ламар Брадшо четири пъти, но веднага го прехвърляха на гласова поща. Оставяше съобщения, на които никой не отговори. В четвъртък Брадшо му се обади и потвърди, че господин Кейбъл е бил заподозрян, но вече не е обект на разследването им.

Майк осведоми Брадшо, че клиентът му скоро ще напусне страната, и предостави номера на полета му и хотела в Ница, където щеше да отседне за няколко дни със съпругата си. Брадшо му благодари за информацията и заяви, че ФБР не проявява интерес към задграничните пътувания на господин Кейбъл.