Джон Гришам
Остров Камино (81)

15

Илейн беше будна и пиеше първата си чаша кафе в тъмното. Съпругът й спеше до нея. Планът изискваше тя отново да замине за остров Камино — десетото или единайсетото й посещение досега. Щеше да вземе същия полет от „Рейгън Нешънъл“ до Джаксънвил, където щеше да я чака или Рик, или Греъм. Щяха да се съберат в укритието си на брега и да анализират положението. Вълнуваха се, защото тяхното момиче беше прекарало уикенда с мишената им. Със сигурност беше научила нещо. Щяха да й се обадят за късна следобедна среща и да научат новините.

В пет и една минута обаче всички планове отидоха на вятъра.

Когато телефонът на Илейн завибрира и тя видя кой се обажда, тихо се измъкна от леглото и отиде в кухнята.

— Малко е раничко за теб.

— Той не е толкова умен, колкото си мислехме — каза Мърсър. — Ръкописът на „Последният магнат“ е при него, снощи ми го показа. В трезора, точно както предполагахме.

Илейн осъзна бавно какво е чула и затвори очи.

— Сигурна ли си?

— Да. Като имам предвид копията, които ти ми показа, напълно съм сигурна.

Илейн приседна на високо столче в къта за закуска и я подкани:

— Разкажи ми всичко.