Джон Гришам
Остров Камино (76)

10

Илейн Шелби работеше в дома си късно в събота сутринта, когато Греъм й се обади от остров Камино.

— Готово — оповести той. — Нашето момиче май прекара нощта в голямата къща.

— Говори ми — подкани го тя.

— Паркира от отсрещната страна на улицата към осем часа снощи и колата й още е там. Друга двойка си замина днес сутринта, не им знам имената. Мърсър и Кейбъл са вътре. Тук вали силно, идеална сутрин за гушкане. Давай, момиче.

— Крайно време беше. Дръж ме в течение.

— Тъй вярно.

— Ще пристигна в понеделник.

Дени и Рукър също наблюдаваха. Бяха проследили номерата от Северна Каролина на колата на Мърсър и я бяха проучили. Знаеха името й, какво е работила напоследък, фактът, че в момента живее в „Лайтхаус Ин“, издадените й книги и фактът, че е една от собственичките на вилата на брега. Знаеха и че Ноел Боне е извън града и магазинът й е затворен. Знаеха всичко, което можеше да се научи, не знаеха само какъв да бъде следващият им ход.