Джон Гришам
Остров Камино (66)

14

Екипът вечеряше с пица и безалкохолно. В момента храната нямаше значение. Рик, Греъм и Илейн седяха на масата в апартамента и преглеждаха десетките кадри от видеото, записано от Мърсър. Беше им осигурила осемнайсетминутен материал от магазина на Ноел и двайсет и две минути от магазина на Брус — четирийсет минути безценни доказателства, чиито развълнувани собственици те вече бяха.

Проучваха ги, но по-важното беше, че ги анализира лабораторията им в Бетесда. Установиха фактите: размера на неговия трезор, големината на сейфа му, наличието на охранителни камери и сензори от охранителна система, секретните ключалки на вратите, панелите с копчета по входовете. Сейфът тежеше триста и шейсет килограма, от дебела стомана и беше изработен преди петнайсет години от завод в Охайо. Беше продаден онлайн и поставен от техник от Джаксънвил. Когато беше заключен, беше подсигурен от девет секретни ключалки, изработени от олово и с хидравлични уплътнения. Можеше да издържи на температура от 840 градуса в продължение на два часа. Отварянето нямаше да бъде проблем, но трудността беше да се доберат до него, без да задействат алармата.

Прекараха следобеда около масата, потънали в дълги и напрегнати обсъждания, а нерядко и в конферентен разговор с колегите си в Бетесда. Илейн ръководеше операцията, но охотно приемаше съдействие. Умни хора предлагаха много варианти и тя слушаше. ФБР им изяде повечето време. Време ли беше да привлекат и федералните? Да им представят своя заподозрян? Да им разкажат всичко, което са научили досега за Брус Кейбъл? Илейн не смяташе, че моментът е настъпил. И причината й беше основателна — нямаха достатъчно доказателства да убедят федерален съдия, че Кейбъл държи ръкописите, заключени в сутерена си. В момента разполагаха със сигнал от източник в Бостън, четирийсетминутно видео от мястото и няколко снимки, извадени от видеото. Според двамата им адвокати във Вашингтон това просто не беше достатъчно, за да издействат заповед за обиск.

А и както винаги, когато федералните се намесеха, те вземаха всичко в свои ръце и променяха правилата. В момента не знаеха нищо за Брус Кейбъл и не подозираха за къртицата, която Илейн беше внедрила. Илейн искаше да запази това положение възможно най-дълго.

Един от сценариите, предложен от Рик, но неособено въодушевено, беше отвличане на вниманието с палеж. Да предизвикат малък пожар по някое време след полунощ на приземния етаж на книжарницата и когато завие алармата и пръскачките изригнат, да влязат в сутерена през магазина на Ноел, да разбият сейфа и да вземат ръкописите. Рисковете бяха многобройни, не на последно място извършването на няколко престъпления.

Ами ако „Гетсби“ не беше там? Ако той и приятелчетата му бяха скрити другаде на острова или в страната? Кейбъл щеше да се уплаши и да разхвърля ръкописите по цялото земно кълбо, ако вече не го беше направил.

Илейн отхвърли плана почти веднага след като Рик го предложи. Часовникът наистина тиктакаше, но още имаха време, а тяхното момиче се справяше чудесно. За по-малко от четири седмици Мърсър се беше сближила с Кейбъл и беше проникнала в обкръжението му. Беше спечелила неговото доверие и им беше осигурила четирийсет минути ценен видеоматериал и стотици снимки. Затягаха примката или поне така си мислеха. Щяха да продължат да бъдат търпеливи и да чакат. Все нещо щеше да се случи.

Бяха отговорили на един съществен въпрос. Бяха обсъждали евентуалните причини търговец на книги от малко градче, който работи в стара сграда, да държи толкова неистово на сигурността. И тъй като беше основният им заподозрян, всичко, което той правеше, пораждаше още повече подозрения. Малката крепост в сутерена му се използваше за скривалище на незаконно придобита плячка, нали така? Не непременно.

Вече знаеха, че там, долу, има много ценни книги. Следобед Мърсър им разказа, че освен четирите книги от първото издание на „Спасителят в ръжта“ и една „Собствена стая“ има още петдесетина книга в предпазни „черупки“, спретнато подредени по рафтовете на сейфа. Само в трезора имаше няколкостотин книги.

Илейн беше в бранша повече от двайсет години и беше изумена от притежанията на Кейбъл. Тя се беше занимавала с наложили се книжарници за редки книги и ги познаваше добре. Те продаваха и купуваха, използваха каталози, уебсайтове и всякакви маркетингови средства, за да подпомагат търговията си. Колекциите им бяха обширни и добре рекламирани. Тя и екипът й често се питаха дали по-дребен играч като Кейбъл може да набави един милион долара за ръкописите на Фицджералд. Сега имаха отговор и на този въпрос. Той разполагаше със средствата.