Джон Гришам
Остров Камино (60)

8

Два дни по-късно Мърсър слезе в центъра на градчето и обядва в малко кафене със сенчест двор. След това се разходи по главната улица и забеляза, че магазинът на Ноел е затворен. Написана на ръка табела на входа обясняваше, че собственичката е във Франция и купува стока. Писалището още беше изложено на витрината пред иначе празното помещение. Мърсър се отби в книжарницата, поздрави Брус и се качи в кафенето горе, където си поръча лате и го отнесе навън на терасата над Трета улица. Както очакваше, той скоро дойде при нея.

— Какво те води към центъра? — попита Брус.

— Скуката. Поредният непродуктивен ден пред пишещата машина.

— Мислех, че Майра е излекувала писателската ти засечка.

— Де да беше толкова просто. Имаш ли няколко минути да поговорим?

Брус се усмихна: разбира се. Озърна се и видя двойка на съседната маса, твърде близо до тях.

— Да слезем долу — предложи той.

Мърсър го последва до стаята с първите издания и той затвори вратата зад тях.

— Явно е нещо сериозно — отбеляза Брус със сърдечна усмивка.

— Деликатно е — каза Мърсър и му разказа за старите книги на Теса, които тя била заела от Мемфиската библиотека през 1985 г.

Беше репетирала речта си десетина пъти и искрено недоумяваше как следва да постъпи. Не се учуди, че историята му допадна и той се заинтригува от книгите. Според него нямало нужда Мърсър да се свързва с библиотеката в Мемфис. Да, щели да се радват да си получат обратно книгите, но вероятно ги били отписали още преди десетилетия. Освен това библиотеката едва ли знаела каква е истинската им стойност.

— Сигурно просто ще ги върнат на рафта, за да ги открадне някой друг — каза той. — Повярвай ми, нищо хубаво не очаква тези книги. Трябва да бъдат защитени.

— Но те дори не са мои, за да ги продам, нали?

Брус се усмихна и сви рамене, за да покаже, че това няма почти никакво значение.

— Нали знаеш какво казват хората? Притежанието е девет десети от закона. Книгите са при теб повече от десет години. Бих казал, че са твои.

— Не знам. Кой знае защо, не ми се струва редно.

— В добро състояние ли са?

— Така ми се струва. Не съм специалист, но ги съхранявах добре. Почти не съм ги докосвала.

— Може ли да ги видя?

— Не знам. Това ще е само началото. Ако ти покажа книгите, ще направим първата стъпка към сделка с тях.

— Поне ми позволи да ги видя.

— Не знам… Имаш ли тези заглавия в колекцията си?

— Да, имам всички книги на Джеймс Лий Бърк и всички на Кормак.

Мърсър погледна към рафтовете, сякаш търсеше книгите.

— Не са там — уточни Брус. — При редките книги долу са. Соленият въздух и влагата съсипват хартията, затова държа най-ценните си притежания в трезор с контролирана температура. Искаш ли да ги видиш?

— Може би по-късно — успя да отговори незаинтересовано Мърсър. Всъщност беше смайващо равнодушна. — Имаш ли представа колко биха стрували тези двете, само най-общо?

— Разбира се — бързо отговори той, сякаш беше очаквал въпроса. Извърна се към компютъра върху бюрото си, натисна няколко клавиша и огледа екрана. — Купих първото издание на „Затворникът“ през деветдесет и осма година за две хиляди и петстотин долара, така че сигурно е поскъпнало двойно. Зависи от състоянието на книгата, което ще преценя едва когато я видя, разбира се. Купих още един екземпляр през две и трета за три хиляди и петстотин.

Той продължи да разглежда екрана. Мърсър не го виждаше, но явно там беше списъкът на обширната му колекция.

— Имам и екземпляр от „Кървав меридиан“, купен от един приятел в Сан Франциско преди около десет години. Девет, за да съм съвсем точен, да видим… за две хиляди долара, но обложката беше малко скъсана и имаше следи от захабяване. Не беше в отлично състояние.

Ами просто си купи фалшива обложка, помисли си Мърсър — вече беше осведомена за бизнеса. Вместо това възкликна, уж приятно изненадана:

— Сериозно ли? Толкова ли са ценни?

— Не се съмнявай в мен, Мърсър, това е любимата ми част от работата. Печеля повече от търговия с редки книги, отколкото от продажбата на нови. Извинявай, сигурно звучи като самохвалство, но много обичам тази част. Ако решиш да продадеш книгите, с радост ще ти помогна.

— На обложките имат баркод на библиотеката. Това ще намали ли стойността им?

— Не особено. Баркодът може да се отстрани, а аз познавам всички реставратори в бранша.

И вероятно всички фалшификатори.

— Как да ти ги покажа? — попита Мърсър.

— Сложи ги в торба и ги донеси тук. — Той замълча и се завъртя на стола към нея. — Или по-добре, мога да се отбия във вилата. Иска ми се да я разгледам. От години минавам оттам с колата и според мен това е една от най-красивите къщи на брега.

— Наистина не ми се иска да разнасям книгите.