Джон Гришам
Остров Камино (52)

5

Рукър влезе в книжарницата пет минути преди шест и се престори, че разглежда. Нямаше други клиенти. Оскар се правеше на зает на касата, но държеше новодошлия под око. В шест часа той заяви:

— Извинете, господине, но затваряме.

В този момент влезе Дени, затвори вратата зад себе си и обърна табелката на „Затворено“. Погледна Оскар, посочи Рукър и поясни:

— Той е с мен. Има ли някой тук?

— Не, всички си отидоха.

— Хубаво. Ние ще поостанем — ухили се Дени и пристъпи към Оскар.

Рукър се присъедини към него: и двамата бяха достатъчно близо, за да го ударят. Впериха поглед в него, без да помръдват.

— Е, Оскар, имаше време за размисъл — каза Дени. — Какво реши?

— Трябва да ми обещаете, че няма да разкривате самоличността ми.

— Нищо не трябва да ти обещавам — озъби му се Дени. — Но както вече ти казах, никой няма да разбере. Какво ще спечеля, ако разкрия, че си замесен? Искам ръкописите, Оскар, нищо друго. Кажи ми на кого ги продаде и повече няма да ме видиш. Излъжеш ли ме обаче, бъди сигурен, че ще се върна.

Оскар беше сигурен. Вярваше му. В този ужасен миг единственото му желание беше да се отърве от този тип. Той затвори очи и каза:

— Продадох ги на търговец на име Брус Кейбъл. Има хубава книжарница на остров Камино във Флорида.

Дени се усмихна и попита:

— Колко плати?

— Един милион.

— Добра работа, Оскар. Нелоша сделка.

— Сега ще си тръгнете ли, моля?

Дени и Рукър го гледаха злобно, без да трепват. Десет дълги секунди Оскар мислеше, че ще умре. Сърцето му думкаше неистово, докато се опитваше да диша.

После двамата излязоха без нито дума повече.