Джон Гришам
Остров Камино (49)

2

Час по-късно адвокат на име Рон Джазик влезе в асансьора на федералния съд в Трентън, Ню Джърси, и натисна копчето за приземния етаж. В последния момент някакъв непознат се промъкна между затварящите се врати и натисна копчето за третия етаж. Щом вратите се затвориха и двамата останаха сами, непознатият попита:

— Ти представляваш Джери Стийнгардън, нали? Като служебен защитник?

Джазик се подсмихна и отговори с въпрос:

— Ти пък кой си, по дяволите?

Непознатият светкавично удари Джазик през лицето и събори очилата му. Сграбчи гърлото му в желязна хватка и блъсна главата му в задната стена на кабината.

— Да не си посмял да ми говориш така. Предай съобщение на клиента си. Една грешна думичка пред ФБР, и ще пострадат хора. Знаем къде живее майка му, знаем къде живее и твоята майка.

Джазик се изцъкли и изпусна куфарчето си. Вкопчи се в ръката на непознатия, но задушаващата хватка се стегна още повече. Джазик беше почти шейсетгодишен и в лоша физическа форма. Мъжът с желязната ръка беше най-малко двайсет години по-млад от него и в този момент му се стори невероятно силен.

— Ясно ли е? Разбра ли? — изръмжа нападателят.

Асансьорът спря на третия етаж, вратата се отвори, непознатият пусна гърлото на Джазик и го бутна в ъгъла, където той се свлече на колене. Мъжът го подмина и излезе, все едно нищо не се е случило. Никой не чакаше да се качи. Джазик бързо се изправи, намери очилата си, вдигна куфарчето и обмисли вариантите си за действие. Челюстта го болеше, ушите му бучаха и първата му мисъл беше да се обади в полицията и да съобщи за нападението. Във фоайето имаше федерални шерифи — можеше да изчака заедно с тях да се появи нападателят му. Докато слизаше обаче, реши, че май ще бъде най-добре да не реагира прекомерно. На приземния етаж дишането му вече се бе нормализирало. Намери тоалетните, наплиска лицето си с вода и се огледа. Дясната половина на лицето му беше зачервена, но не подута.

Физическото усещане от нападението бе мъчително. Заболя го много. Усети нещо топло в устата си и изплю кръв в мивката.

Не беше говорил с Джери Стийнгардън повече от месец. Почти нямаше какво да обсъждат. Срещите им винаги бяха кратки, защото Джери не казваше нищо. Непознатият, който го беше пребил и заплашил, нямаше почти никакви основания за тревога.