Джон Гришам
Остров Камино (47)

8

Три дни по-късно Мърсър изчака да се спусне здрач и отиде да се разходи по плажа. Събу сандалите си и ги прибра в малка чанта, която метна през рамо. Закрачи на юг съвсем близо до водата. Приливът едва започваше, брегът беше широк и пуст — имаше само по някоя и друга двойка с куче. Двайсет минути по-късно Мърсър подмина редица високи жилищни сгради и се запъти към „Риц Карлтън“ в съседство. На дъсчената пътека изплакна стъпалата си, обу сандалите, мина покрай празния басейн и влезе вътре, където завари Илейн да я чака в елегантния бар.

Теса много обичаше този бар. Два-три пъти всяко лято двете с Мърсър се издокарваха и отиваха с колата в „Риц“ — първо на питие, а после и на вечеря в известния ресторант на хотела. Теса винаги започваше с мартини, само едно, а преди да навърши петнайсет, Мърсър пиеше диетична сода. Когато стана на петнайсет обаче, пристигна с фалшива лична карта и през онова лято двете пиеха мартини заедно.

По случайност Илейн седеше на любимата им маса и когато Мърсър се настани при нея, я връхлетяха спомени за баба й. Нищо не се беше променило. Някакъв мъж на пианото пееше тихо отзад.

— Пристигнах днес следобед и реших, че сигурно ще се зарадваш на една хубава вечеря — каза Илейн.

— Идвала съм тук много пъти — каза Мърсър, озърна се и попи познатия мирис на солен въздух и дъбова ламперия. — Баба ми обожаваше това място. Не е за хора с ограничени средства, но тя се отпускаше от време на време.

— Значи Теса не е имала пари?

— Не. Водеше скромен живот, но беше и пестелива. Да говорим за друго.

Дойде сервитьор и двете поръчаха напитките си.

— Бих казала, че седмицата ти е била доста полезна.

Бяха установили практиката Мърсър всяка вечер да изпраща имейл, в който обобщаваше важни за разследването факти.

— Не съм сигурна, че знам повече, отколкото при пристигането си, но установих контакт с врага.

— И?

— Той е очарователен, както се твърди, и много начетен. Държи хубавите книги в сутерена, но не спомена за трезор. Останах с впечатлението, че там долу има сериозен брой книги. Съпругата му е в града и той с нищо не показа, че проявява интерес към мен по друг начин освен като към писателка.

— Разкажи ми за вечерята у Майра и Лий.

— Иска ми се да имаше скрита камера — усмихна се Мърсър.