Джон Гришам
Остров Камино (4)

4

Невил Манчин се върна три седмици по-късно. Вече не се представяше като университетски преподавател. Беше гладко избръснат, косата му беше боядисана в пясъчнорусо, носеше очила с червени рамки и обикновени стъкла и фалшива студентска карта със снимка. Ако някой попиташе, макар той да не очакваше подобно нещо, щеше да се представи като докторант от Айова. Истинското му име беше Марк, а работата му, ако изобщо можеше да се нарече така, бяха професионалните кражби. Скъпоструващи и сложно планирани обири предимно на артефакти и редки предмети, които можеха да се препродават на отчаяните жертви срещу откуп. Бандата беше петчленна и бе предвождана от Дени, бивш рейнджър, станал престъпник, след като го бяха изхвърлили от армията. Засега Дени не беше арестуван и нямаше криминално досие. Марк също. Други двама обаче имаха. Трей беше с две присъди и две бягства — последното миналата година от федералния затвор в Охайо. Там се беше запознал с Джери, дребен крадец на предмети на изкуството, в момента освободен под гаранция. Друг крадец, някогашен съкилийник на Джери, който излежаваше дълга присъда, му беше споменал за ръкописите на Фицджералд.

Положението беше идеално. Имаше само пет оригинала — всичките ръкописи и всичките на едно място. Безценни за Принстън.

Петият член на екипа предпочиташе да работи от вкъщи. Ахмед беше хакер, фалшификатор, майстор на всякакви фокуси, но нямаше нерви за оръжия и подобни неща. Работеше в мазето си в Бъфало и никога не беше залавян или арестуван. Не оставяше следи. Вземаше пет процента от печалбата, а другите четирима си поделяха останалото поравно.

В девет часа във вторник през нощта Дени, Марк и Джери се намираха в библиотека „Файърстоун“ и непрекъснато поглеждаха към часовника. Фалшивите им карти на докторанти бяха свършили идеална работа — никой не се усъмни дори за секунда. Дени си намери скривалище в женската тоалетна на третия етаж. Вдигна панела на тавана на кабинката, метна вътре студентската си раница и се настани за няколкочасово чакане на тясно и горещо. Марк си отвори с шперц сервизното помещение на първото ниво на сутерена и зачака да чуе алармата. Не я чу. Не я чу и Ахмед, който с лекота беше хакнал университетската охранителна система. Марк се зае да демонтира горивните инжектори на резервния генератор на библиотеката. Джери си откри местенце в помещението за самостоятелна подготовка сред редиците рафтове, отрупани с книги, които никой не беше докосвал от десетилетия.

Библиотеката затваряше в полунощ. Четиримата членове на бандата и Ахмед в своето мазе в Бъфало поддържаха непрекъснато радиовръзка. Водачът им Дени съобщи в дванайсет и петнайсет, че всичко върви по план. В дванайсет и двайсет Трей, облечен като студент и помъкнал обемиста раница, влезе в сградата Маккарън Хол в сърцето на кампуса. Видя същите охранителни камери, които беше забелязал предишната седмица. Качи се по ненаблюдаваното стълбище до втория етаж, пъхна се в тоалетната и се заключи в една кабинка. В дванайсет и четирийсет бръкна в раницата си и извади консервна кутия с големината на половинлитрова бутилка безалкохолно. Нагласи закъснителя и скри кутията зад тоалетната чиния. Излезе от тоалетната, шмугна се в третата врата и постави втора бомба в празната душкабина. В един без петнайсет намери пуст коридор на втория етаж на спалното и небрежно подхвърли в коридора десетина навързани фойерверки. Докато слизаше тичешком по стълбите, във въздуха отекнаха експлозии. Секунди по-късно избухнаха и двете димни бомби и коридорите се изпълниха с воняща мъгла. На излизане от сградата първата вълна от обзети от паника гласове заля Трей. Той се скри зад някакви храсти пред пансиона, извади предплатен телефон от джоба си, набра 911 и съобщи ужасяващата новина: „На втория етаж на Маккарън Хол има въоръжен човек. Стреля“.

От прозорец на втория етаж излизаше пушек. От своята тъмна стаичка в библиотеката Джери проведе подобен разговор по предплатения си мобилен телефон. След малко обажданията заваляха неудържимо, а паниката завладя кампуса.

Всички американски колежи имат сложен план за овладяване на подобни критични ситуации, но никой няма желание да го прилага. Служителката се ошашави за няколко секунди, преди да натисне съответните копчета, но след като го направи, сирените завиха. Всички врати бяха затворени и заключени. Всички сгради бяха обезопасени.

Джери отново се обади на спешния номер и съобщи, че са простреляни двама студенти. От Маккарън Хол се носеше пушек. Трей пусна още три димки в кофите за смет. Неколцина студенти притичваха между сградите, защото не бяха сигурни къде е безопасно. Охраната на кампуса и полицията на Принстън се юрнаха към местопроизшествието, придружавани от половин дузина камиони на пожарната. После и от линейки. Пристигна и първата от многобройните патрулки на полицията от Ню Джърси.

Трей остави раницата си на входа на една административна сграда и после звънна на 911, за да съобщи за подозрителен предмет. Таймерът беше нагласен за десет минути по-късно, точно когато специалистите по експлозиви щяха да гледат отдалече.

В един и пет Трей съобщи на останалите по радиото:

— Тук цари чудна паника. Навсякъде има пушек. Гъмжи от полиция. Действайте.

— Прекъсни осветлението — изкомандва Дени.

Ахмед, който пиеше силен чай в Бъфало и чакаше в готовност, бързо прегледа системата за сигурност на колежа, проникна в електрическата инсталация и прекъсна електроснабдяването не само в библиотека „Файърстоун“, но и в пет-шест околни сгради. За всеки случай Марк, вече надянал очила за нощно виждане, дръпна и главния прекъсвач в машинното. Той изчака, затаил дъх, после въздъхна облекчено, когато резервният генератор не се включи.

Спирането на тока задейства алармите в централната контролна зала на охранителния комплекс в кампуса, но никой не обърна внимание. Вилнееше въоръжен безумец. Сега не беше време да се тревожат за други неща.

През последната седмица Джери беше прекарал две нощи в библиотека „Файърстоун“ и беше сигурен, че когато е затворено, в сградата няма пазачи. Униформен охранител обикаляше един-два пъти нощем, осветяваше с фенерчето си вратите и отминаваше. Полицейска патрулка също обикаляше, но се занимаваше най-вече с пияните студенти. Като цяло университетският кампус приличаше на всеки друг — мъртвило между един през нощта и осем сутринта.

Тази нощ обаче в Принстън цареше паника, защото някой стреляше по най-отбраната младеж на Америка. Трей докладва, че на мястото цари пълен безпорядък, навсякъде щъкат ченгета, момчетата от спецчастите навличат екипите си, вият сирени, пращят радиостанции и просветват сини и червени лампи. Пушек обгръщаше дърветата като мъгла. Някъде наблизо се чуваше как кръжи хеликоптер. Страшна суматоха.

Дени, Джери и Марк хукнаха в тъмното и слязоха по стълбите в сутерена под специалните колекции. Всички бяха с очила за нощно виждане и челници. Всички носеха тежки раници, а Джери мъкнеше малък военен брезентов чувал, който беше скрил в библиотеката две вечери преди това. На третото ниво, най-ниското, тримата спряха пред тежка метална врата, закриха охранителните камери и изчакаха Ахмед да направи фокуса си. Той спокойно преодоля сигналната система на библиотеката и деактивира четирите сензора на вратата. Чу се силно прищракване. Дени натисна бравата и отвори вратата. Вътре се озоваха в тясно квадратно пространство с още две метални врати. С помощта на фенерче Марк огледа тавана и откри охранителната камера.

— Ето там — посочи той. — Само една е.

Джери, който бе висок близо метър и деветдесет и се извисяваше над останалите, извади спрей с черна боя и пръсна обектива на камерата.

Дени огледа двете врати и попита:

— Ще хвърляме ли ези-тура?

— Какво виждате? — попита Ахмед от Бъфало.

— Две метални врати. Еднакви — отговори Дени.

— При мен няма нищо — отговори Ахмед. — Според системата след първата врата няма друго. Започвайте да режете.

От брезентовия чувал Джери измъкна две петдесетсантиметрови бутилки: едната с кислород, другата с ацетилен. Дени се разположи пред лявата врата, запали една горелка и се зае да нагрява мястото на петнайсетина сантиметра над ключалката. След секунди се разхвърчаха искри.

Междувременно Трей се беше отдалечил от хаоса в Маккарън Хол и се криеше в тъмните сенки на улицата срещу библиотеката. Разнесе се вой на сирени, пристигнаха линейки. Хеликоптери шумно пърпореха във въздуха над кампуса, но Трей не ги виждаше. Дори уличните лампи наоколо не светеха. Край библиотеката нямаше жива душа. Всички бяха нужни другаде.

— Пред библиотеката всичко е спокойно — докладва той. — Някакъв напредък?

— В момента режем — отговори лаконично Марк.

И петимата членове на бандата знаеха, че говоренето трябва да се сведе до минимум. Дени методично и сръчно проряза метала с върха на горелката, от който струеше четиристотинградусова жар, обогатена с кислород. Няколко минути разтопеният метал капеше по пода и от вратата летяха червени и жълти искри. По едно време Дени отбеляза:

— Дебела е около два сантиметра и половина.

Той приключи с горния ръб на квадрата и започна да реже вертикално. Работата вървеше бавно, минутите се влачеха протяжно и напрежението растеше, но никой не губеше самообладание. Джери и Марк приклекнаха зад Дени и наблюдаваха всяко негово действие. Когато приключи с долната линия на прореза, Дени разклати ключалката и тя се отцепи, но нещо увисна.

— Има резе — отбеляза той. — Ще го срежа.

Пет минути по-късно вратата се отвори. Взрян в компютъра си, Ахмед не забелязваше нищо необичайно в охранителната система на библиотеката.

— Нищо от мен — обади се той.

Дени, Марк и Джери влязоха в стаята. Беше ужасяващо малка. Пред тях имаше тясна маса с широчина най-много шейсетина сантиметра и дължина три метра. От едната страна имаше четири големи дървени чекмеджета, от другата — още четири. Марк, който отговаряше за ключалките, вдигна очилата си за нощно виждане, намести челника и огледа първата. Поклати глава и каза:

— Няма изненади. Ключалки с комбинации, вероятно компютризиран код, който се сменя ежедневно. Няма как да ги отворим. Трябва да пробиваме.

— Давай — каза Дени. — Започни да пробиваш, а аз ще прорежа другата врата.

Джери извади портативна бормашина с мотор, две помощни ръкохватки отстрани и 200-милиметрово свредло. Нагласи го върху ключалката и двамата с Марк натиснаха с всичка сила. Свредлото нададе вой и се плъзна по метала, който отначало изглеждаше непробиваем. Отдели се обаче стружка, после още една и накрая, когато мъжете натиснаха помощните ръкохватки, острието проникна навътре в ключалката. Тя поддаде, но чекмеджето все още не се отваряше. Марк успя да подпъхне тънък пост в пролуката над ключалката и натисна силно. Дървената рамка се разцепи и чекмеджето се отвори. Вътре имаше кутия с черни метални ръбове, четирийсет и пет на петдесет и пет сантиметра и дебела около седем сантиметра и половина.

— Внимавай — предупреди Джери, докато Марк отваряше кутията и предпазливо повдигаше тънко томче с твърди корици.

— Събрани стихове на Долф Маккензи — бавно прочете той. — Откога си мечтая за това!

— Този пък кой е?

— Не знам, но не сме дошли за поезия.

Дени влезе зад тях и ги подкани:

— Хайде, хайде. Тук има още седем чекмеджета. Почти проникнах в другото помещение.

Те се захванаха отново за работа, а Трей пушеше на пейка в парка от отсрещната страна на улицата и често-често поглеждаше часовника си. Безумието в кампуса не даваше признаци да приключи скоро, но не можеше и да продължава вечно.

От второто и третото чекмедже излязоха още редки книги от непознати за бандата автори. Дени проряза вратата и към второто помещение и нареди на Джери и на Марк да донесат бормашината. И в тази стая имаше осем големи чекмеджета, наглед същите като в първото помещение. В два и петнайсет Трей се обади и докладва, че кампусът все още е блокиран, но любопитни студенти са започнали да се събират на моравата пред Маккарън Хол, за да гледат цирка. Полицаи с мегафони им нареждали да се прибират по стаите си, но младежите били твърде много. Най-малко още два хеликоптера започнали да кръжат горе и усложнявали положението. Трей следеше Си Ен Ен на смартфона си и знаеше, че случващото се в Принстън е сензацията на момента. Обезумял репортер от мястото на събитието не спираше да говори за „непотвърдени жертви“ и съумяваше да създаде впечатлението, че има много простреляни студенти от „най-малко един стрелец“.

— Най-малко един стрелец ли? — промърмори Трей. — Нали за всяка престрелка трябва да има най-малко един стрелец?

Дени, Марк и Джери обсъдиха дали да не прорежат чекмеджетата с горелка, но се отказаха, поне за момента. Имаше голям риск от пожар, а каква полза от ръкописите, ако са увредени? Вместо това Дени извади бормашина с по-малко свредло и се захвана да пробива. Марк и Джери продължаваха да се трудят с по-голямата. В първото чекмедже на второто помещение се натъкнаха на тънки ръкописни листове от друг отдавна забравен поет, за когото не бяха чували, но въпреки това го намразиха.

В два и половина Си Ен Ен потвърди, че двама студенти са мъртви и поне още двама са ранени. Употребиха думата „касапница“.